Events

"Because your father doesn't love me, he doesn't love you either…" Снощи много хора станаха свидетели на побой над малко дете. Клипът е заснет от майката-извършител на побоя и изпратен на бащата, който от своя страна го дава на своя приятелка, която го публикува във Фейсбук. Полицията и социалните служби са се самосезирали и детето е изведено от дома и се намира в безопасност в приемно семейство. Предстои свикване на координоционен механизъм и издирване на близки роднини, при които детето да бъде настанено.  Институциите реагираха веднага и до този момент са свършили важна работа. Насилието нанася тежки вреди и  повлиява живота на пострадалия по различен, в повечето случаи трудно поносим начин. Системното насилие в детството прави жертвите му по-податливи на заболявания - стресът пречи на функционирането на имунната система и нарушава познавателните способности на детето. Децата, жертви на насилие често имат затруднения в училище, в поведението и общуването с другите, а в юношеска възраст и в представата за себе си. Редица изследвания показват, че малтретираните деца в по-късна възраст са по-податливи на злоупотреба с наркотици и алкохол, рисково сексуално поведение и нарушаване на закона. Публикуваното видео нарушава правата на детето и въпреки, че вече е свалено, също е пример за злоупотреба. Изглежда, че двамата родители сякаш използват дето като оръжие в конфликта си. Видеото провокира вълна от възмущение, състрадание към детето и осъждания, обидни коментари към майката. То стана причина за бързата реакция на институциите, но едновременно с това отново поставя въпроса за това дали не нараняваме като спасяваме. Не случайно, охулваните напоследък скандинавци никога не изнасят информация, когато се налага да прилагат мерки за закрила на дете.   Смятаме за нередно да се разпространява лична информация за детето, както и за неговите родители.  Сега е важно да се извърши сериозна професионална работа и по отношение на детето, за неговата емоционална сигурност, за разбиране и подкрепа на лоялността и любовта към своите родители. Много е важна подготовката на професионалистите, на приемното семейство, на близките, т.е. на тези, които временно или по-дълго ще поемат грижата за детето, за да не нанесат допълнителни травми.  Нужна е помощ и за самите родители, без това да намалява отговорността им за деянието, което много хора приеха като престъпление. Случаят провокира много въпроси относно това, как подобни ситуации да бъдат избегнати. Според Закона на закрила на детето, всеки може да подаде сигнал и да помогне насилието да бъде спряно, да се намесят компетентните органи и институции, които да гарантират правото на живот и сигурност, а също и на подкрепа   за възстановяване на детето. Сигнали могат да бъдат подавани в регионалните отдели „Закрила на детето“, Държавната агенция за закрила на детето или органите на МВР! Сигнали могат да бъдат подадени и в Зона ЗаКрила, които за сега работят в градовете София, Монтана и Шумен.
Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България”
Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” Обобщение на резултатите от дискусиите и направените предложения на  конференция „Професионализиране на социално-възпитателните интервенции в сферата на правосъдието за деца: Предизвикателства и възможности във Франция и България” 23.10. – 24.10. 2018 г.   Организатори на срещата бяха Магистърска програма: „Социално-възпитателна и пробационна дейност с правонарушители” към Факултет по науки за образованието и изкуствата на СУ „Свети Климент Охридски”, Институт по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата с подкрепата на Френското посолство в София и Френски институт в България. На двудневната среща бяха обсъждани темите за академичното и продължаващото обучение на професионалисти, работещи с деца в конфликт със закона. Фокус на презентациите и изказванията беше обучението на тези специалисти, които извършват социално-възпитателни, психопедагогически интеревнции. Участваха преподаватели от СУ „Св.Кл. Охридски“, Факултет по науки за образованието и изкуство, Факултет по педагогика, Юридически факултет,  ЮЗУ „Неофит Рилски“, Националния институт по правосъдието, представители на МП, ДАЗД, АСП, МВР, представители на неправителствени организации, независили специалисти и студенти. В дискусиите и обмяната на опит се включиха и френските преподаватели Стефан Рюлак и Жил Серафен, които работят в университети в Париж и в Лозана и в контекста на социално-възпитателните интервенции обединяват професионали дейности, ориентирани към промяна у децата и техните семейства. Бяха представени примери за професионализиране на приемната грижа, въвеждането на нова правна възпитателна мярка, налагана от детския съдия на деца в конфликт със закона „Възпитътелно проучване на детето и неговото семейство“, която продължава шест месеца и има за цел да даде препоръки на съда за най-адекватни интервенции.  Тези интеревнции предполагат набор от професионални комепетнции като общуване и изграждане на връзка, индвидуализиране чрез проучване и оценка на конкретния случай, договаряне и реализиране на индвидуален план/проект за промяна, за водене на групови програми, за общностна и мултикултурна работа, за межудиниституционално взаимодействие, за рефериране към определени разпознати теоретични и инструментални опори при извършване на дейностите, за застъпничество, за включване на жертвите на престъпления в работата и пр. Според споделеното от  Стефан Рюлак и Жил Серафен, тези интеревенции във Франция са поверени единствено и само на специализирани възпитатели, чиято професия има ясня мисия, държавни стандрати, акредитирано обучение и  държавна диплома в сферата на социалната работа. Тези специалисти участват в продължаващо обучение, което е гарантирано от законодателството като право. Ключовата философия, залегнала в нормативните документи и професионалните стандрати е за приоритет на закрилата пред наказанието при деца, извършители на престъпления. Системата за младежко правосъдие не третира прояви на асоциално поведение, което е с неясна дефиниция и граници. Стана ясно, че в България тези интервенции не са разпознати като професионални и са възложени на хора с широк профил на академично образование – химици, географи, инжинери, математици, филолози, юристи и пр.. В някои сфери се изсква да имат учителска правоспособност, която се придобива с около 240 часа обучение. В някои сфери, като тази на борба с противообществените прояви на децата, т.н. обществени възпитатели са хора с различна професия, които изпълняват социално-възпитътелни интервенции в свободното си време. При изпълнение на възпитателната мярка „Настаняване в СПи или във ВУИ“ участват възпитатели, за които изискването е да имат учителска правоспособност.  С други думи научната рационалност, науката, разбирана като познание и методи, универсализира в най-добрия случай преподаването като ключова компетенция за изпълнение на социално-възпитателните интервенции и игнорира наличието на други. В университетите има опити да се въведат и реализират специализирани бакалаварски и магистърски програми в областта на социалната работа и социалната педагогика. Квалификационните характеристики покриват в известна степен набора от компетенции за соицално-възпитателна работа с деца в конфликт със закона. Университетската подготовка също има своите проблеми, като на първо място сред тях е фактът, че както бакалавърските, така и магистърските им програми се развиват без ясна връзка с нуждите на практиката, самата практика не е идентифицирала своите нужди и няма държавни изисквания, стандрати към подготовката на специалистите.  Общо взето няма значение каква специалност е завършил един кандидат, следователно няма значение какво знае и може за да бъде нает като специалст, който извършва социално-педагогически интеревнции.  На следващо място, научната референция е също твърде неясна – както по отношение на научните дисциплини, които я дават, така и в съдржателен аспект, т.е. кои са теориите, които се ползват, доколко познанието е професионално споделено. Разбирането за необходима интердисциплинарност не отменя тази необходимост, още повече че има нужда от наистина научно осмисляне на мултидисциплинарния и интердисциплиннарния подходи. В такава ситуация дискусията  за професионализирането беше насочена към споделяне на добри практики за продължаващо обучение. Определянето им като добри е по индикатори като  връзката между нужди на децата и профил на професионални компетенции, обучтелни програми, насочени към развитие на ясно дефинирани комепетнции, формулирана концепция за подкрепа и промяна и ясни теоретични референции  на методологията на работа,  постигнати резултати. При тях също обаче няма механизми за споделеност на нужди от обучение, необходими компетенции и тяхното прилагане между обучителни програми, работодатели, професионалисти, извън случаите, когато има съвпадение между различни роли. Предложенията до които се достигна могат да се групират по следния начин: Необходимо е приемане на ясен набор от професии в социалната сфера като  социален работник,специалист социални дейности, социален педагог, социален възпитател, социален сътрудник.  В момента в националния класификатор на професиите има редица противоречия, разминавания с реалната практика, с определени изисквания на министерства. Необходимо е разработване и приемане на минимални държавни стандрати за професиите в социалната работа.Това би могло да се случи чрез приемане на политическо ниво на международната дефиниция за социална работа от мелбърн, 2014 г., приемане на национална дефиниция, която се опира на международната. Това ще подкрепи общо разбиране за принципите на социалната работа и в този контекст и на  компетенциите, които искаме да развиваме в професията/професиите на това поле. Необходимо е стандартизиране или акредитиране наобучителните програмиот продължаващо неформално обучение за социални работници, социални педагози, психолози в сферата на работа с деца в конфликт със закона. При всички случаи като условие е да се обявятясни референции на предложенията и да се създаде орган, който гарантира и изпълнението на социалните услуги от НПО и общините. Да се овладее парадоксалната ситуация, в която държавните структури се самоакредитират, липсват акедитационни тела, които да апробират инструменти и програми, които да отговарят на дефинирани стандарти. Апробационните тела да са независими. По отношение на професионализирането на социално-възпитателните интеревенции при деца в конфликт със закона, преди въвеждане на норми и стандрати за професиите има необходимост от промяна на  нагласите на професионалистите и на обществото по посока на смисъла, целите и методите за тяхното постигане, с други думи за промяна на нагласите да се наблюдава, регистрира и наказва към превенция, закрила и алтернативни подходи, включително ресторативни практики. Преди да се преминава към нормативна уредба е важно да се направи обществено обсъждане на концепцията за детско правосъдие.