Резилиансът – едно ново и старо понятие, което съдържа набор от елементи, различаващи се в зависимост от разбирането, което се влага в него.

Резилианс – това е способността на травмирания индивид да се развива и израства в много труди условия, да започва отново и да се възстановява. 

Това е сравнително нова теория, която води през последните десетилетия до помагаща работа с деца и младежи в цял свят. В основата й лежи позитивизмът – това е позитивна адаптация при екстремно трудни обстоятелства. 

Факторите за резилианс са добро отношение; добър капацитет за активно изправяне срещу проблемите, способност за създаване на добри междуличностни взаимоотношения; призната компетентност в някаква специфична област  от самото дете и от неговото обкръжение.

Резилиансът не е еднократен акт, той е процес- човек може да го преживее в дадена област и да не успее в друга. Резилиансът е биологичен, психоафективен, социален и културен процес, който позволява ново развитие след травматизъм. Постигането на резилианс не се разбира веднага, обикновено минават години, преди да се установи, че преодоляването на травмата е наистина интегрирано и човек може да продължи напред.  

Институтът по социални дейности и практики е пионер във въвеждането на подхода резилианс в социалната работа в България.