Становище на ИСДП относно отхвърлянето на влизане в действие на Закона за социалните услуги

Становище на ИСДП относно отхвърлянето на влизане в действие на Закона за социалните услуги

Институт по социални дейности и практики изпрати свое становище до 

Г-ЖА ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ, Г-Н ХАСАН АДЕМОВ - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА и НАРОДНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ

ОТ 44 НАРОДНО СЪБРАНИЕ относно отхвърлянето на влизането в действие на Закона за социалните услуги. В писмото се казва:

 

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

 

Институт по социални дейности и практики е професионална гражданска организация работеща в обществена полза от 2001 г., чиито екип от научни експерти/практици провежда изследвания, разработва и издава теоретични и методически публикации в областта на превенцията, на социалната работа, социалните услуги за закрила на децата и техните семейства, застъпничеството за техните права, развива и прилага иновативни модели и практики. Институтът средно годишно провежда над 2000 часа обучения на професионалисти и предоставя социални услуги за деца и семейства в риск в страната на над 3000 деца в риск и техните семейства.

 

Въз основа на своята експертност и опит изразяваме подкрепа за въвеждане в действие на Закона за социални услуги. Бихме искали да изразим своето категорично несъгласие с внушенията в публичното пространство и атакуваните законови разпоредби на ЗСУ от група депутати. Най-вече сме несъгласни с тяхната философия, която е отказ от постигнатите демократични ценности като защита от държавата на индвидуални човешки права, права на детето, гарантиране на право на участие на всички граждани в обществения живот и на принос за този обществен живот,  на разпределение на функциите между централна, местна власт и частни субекти.

 

Социалните услуги или социалната работа е практическа професия и академична дисциплина, която стимулира социалните промени и развитие, социалното сближаване и овластяването и освобождаването на хората. Принципите на социалната справедливост, правата на човека, колективната отговорност и зачитането на многообразието имат основополагащо значение за социалната работа. Въз основа на теории, свързани със социалната работа, социалните и хуманитарните науки и знанията на коренните народи, социалната работа си взаимодейства с хора и структури с цел преодоляване на житейските предизвикателства и повишаване на благосъстоянието. Обхватът на така даденото определение може да бъде разширен и да се изследва на регионално и/или национално равнище[1]

Социално подпомагане и социални услуги съставляват различен тип подкрепа на нуждаещите се хора със социални трудности, които взаимно се допълват.

Законодателят е регламентирал указването на социална подкрепа да се предоставя на гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволят своите основни жизнени потребности, така съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за социално подпомагане (ЗСП). Съобразно правилото, разписано в чл. 2, ал. 2 от ЗСП социалното подпомагане се осъществява чрез предоставяне на социални помощи в пари и/или натура за задоволяване на основните житейски потребности.

Следва да се прави ясно разграничение на правните понятия „социална помощ“ и „социални услуги“, каквото е налично и в действащото ни законодателство, обективирано в ЗСП. От една страна, социалното подпомагане, както бе отбелязано по-горе е предоставяне на помощи (Глава III „Социални помощи”) – пари или в натура, обусловено от наличието на законоустановените предпоставки в чл. 2, ал. 2, т. 1 и чл. 2, ал. 3 ЗСП. От друга страна, понятието „социални услуги“ е уредено отново в ЗСП, Глава IV „Социални услуги“, като в предходната му редакция, същите са определени като дейности за оказване на подкрепа на лица и семейства, които са затруднени или не могат да задоволят своите основни житейски потребности, по аргумент от чл. 16 (в редакцията му още с обнародването му с ДВ, бр. 56 от 1998 г.).

Обхватът на социалните услуги показва правото на всеки да ги ползва по собствено желание, по направление от държавна институция или от съд. В този смисъл ЗСУ разширява възможностите пред българските граждани да ползват тези услуги по своя инициатива, а не само по предложение на държавните институции (Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) към Агенция за социално подпомагане (АСП)). Това означава, че те могат да избират дали да ползват платени услуги на психотерапевти, логопеди и пр., предоставяни изцяло в частни кабинети или да ползват социални услуги безплатно, и то без за това да са били насочени от специализирана структура.

Пълният текст на писмото може да прочетете в прикачения файл.

 

 

 

 

 

С уважение,

 

ПРОФ. НЕЛИ ПЕТРОВА ПРЕДСЕДЕТЕЛ НА УС НА ИСДП

 


[1] Глобална дефиниция на социалната работа на Международната федерация на социалните работници и международната федерация на учебните заведения, подготвящи социални работници и социални педагози, 2014 г.

https://www.ifsw.org/wp-content/uploads/2018/06/Global-Definition-of-Social-Work-Bulgarian-Translation.pdf

 

 

[2]Доклад от проучване “Социалните услуги в общността в периода на извънредно положение”, СУ “Св.Кл.Охридски и ИСДП, стр. 17  https://fnoi.uni-sofia.bg/wp-content/uploads/2020/05/Доклад-от-проучване-СОЦИАЛНИТЕ-УСЛУГИ-В-ОБЩНОСТТА-В-УСЛОВИЯ-НА-ИЗВЪНРЕДНО-ПОЛОЖЕНИЕ..pdf

[3]Националното дете", Кристина Попова