Концепции на резилианс за научно разбиране

Концепции на резилианс за научно разбиране

Резилианс е интерактивно понятие, което се отнася до относителната устойчивост към рисковете, произтичащи от заобикалящата ни среда, или справянето със стрес и трудности. Концепцията се различава от понятията социална компетентност и позитивно психично здраве. Резилиансът се различава от традиционните концепции за риск и защита заради фокуса, който поставя върху индивидуалните различия, които се наблюдават при сблъскване със сходни ситуации. Съответно, изследователският акцент трябва да се постави върху индивидуалните различия и причинно-следствените процеси, които отразяват, отколкото на резилианса, устойчивостта, като общо понятие. Тъй като изграждането на резилианс при трудно детство може да произтича от позитивен опит на възрастните, важно е да се приеме дългосрочна траектория, която обхваща целия житейски път на човека. Също така, поради ключовото взаимодействие между вътрешни и външни за личността фактори, свързани с резилианса, е необходимо да се използва по-широка гама от изследователски стратегии, обхващащи психосоциални и билогични методи.

Пет основни извода могат да се направят от проучванията по темата до днес: (1) устойчивостта към трудности може да произтича от контролираното излагане на риск (вместо неговото избягване); (2) устойчивостта може да произтича от лични характеристики или обстоятелства, които не биха имали голямо отражение сами по себе си, без съществуването на значими външни трудности; (3) устойчивостта може да произтича от физиологични или психологически процеси на справяне, а не от външни рискове или защитни фактори; (4) забавянето във възстановяването може да произтича от „повратни точки”, които възрастните преживяват; (5) резилианса може да бъде ограничен от биологични фактори или вредното въздействие на стрес/ трудности върху невралните структури.

Автори


Майкъл  Рутър
Майкъл Рутър