Да помогнеш на дете в риск означава да го приемеш безусловно, интервю

Да помогнеш на дете в риск означава да го приемеш безусловно, интервю

Интервю на Велмира СТЕФАНОВА с доц. Нели Петрова-Димитрова/ консултант на проект"Резилианс без граници", сдружение ИСДП/

- Доц. Петрова, от миналата година в Шумен се работи по проект „Резилианс без граници", който е насочен към осъществяването на подкрепа на хора в критични ситуации. Какво точно означава резилианс?

- Резилиансът е понятие, което навлиза в практиката на различните професии, свързани с работа с хора, може би в последните 50 години. Има различни теории за това какво означава и откъде идва самото понятие.

Едната  е,  че  това  е  стара  латинска  дума.  Другата  е,  че  става  въпрос  за  английска дума  с латинския корен на глагола „възстановявам". А  всъщност понятието резилианс в  момента се ползва в английския език, но в областта на металургията, като обозначава способността на метала да се възстановява след удар.

На   български   език   се   опитвахме   да   го   преведем   като   „оцеляване   чрез   изпитания".   У специалистите, които години наред работят с проблемите на хората, се наложи разбирането, че ако човек е преживял травма в детството, той има проблем и като възрастен. И това се случва, тъй като хората идват в различните социални служби и психотерапевтични кабинети и споделят, че са имали трудни преживявания в детството.

Малко прибързано се прави обаче заключението, че връзката е обратна - щом имаш проблем в детството, имаш проблем и като възрастен и обратно. През 50-те години на миналия век обаче специалистите започват да правят изследвания, за да разберат дали това е точно така. И се оказва, че не е.

Данните са показали, че не всички деца, които са преживели травми, после имат проблеми като възрастни. Дори според изследването, от 10 насилени деца, само 2 по-късно стават насилници като възрастни. И обратното.

Тогава лекари, психолози, социални работници се опитват да разберат какво е помогнало на тези хора,  които  сами  са  се  справили с  тежки травми като сексуално насилие или бездомност в детството. Всъщност така се ражда едно цяло еклектично направление, според чиято философия ние все повече трябва да разчитаме на способността на човека да оцелява. Идеята е да разберем какво е помогнало на тези хора.

Оттам са изведени различните фактори на резилианса. И ние като специалисти, работещи с деца в риск, искаме да се опитаме да ги подкрепим в тяхната борба и да създадем тези условия, ако те ги нямат в семейството си така, че да заемем мястото на тази опора. Оказва се, че не е толкова важно на какво ще научим децата като знания, важното е да ги приемем безусловно като личности, да ги приемем такива, каквито са. И след това да им помогнем да развият поведение, което е добро и конструктивно за тях.

Доста често ние правим обратното и децата растат с едно разбиране за себе си, че са непълноценни. Това е едно от ключовите неща, след което се появява разбирането за наставника в резилианса.

 

- Кой може да бъде наставник в резилианса?

- Обикновено този човек не знае, че е наставник. Най-често това е някой, който е изразил такова безусловно приемане на другия и е изиграл голяма роля в живота му. Всъщност специалистите в резилианса смятат, че всеки един от нас е имал такива срещи и те са му помогнали в съзряването. Важно е да можем да дадем на тези хора опора по време на тези човешки срещи по пътя им. Ние работим  вече  3  години  по  тази  програма.  Тя  се  финансира  от  фондация  „ОАК",  която  е специализирана в превенцията на насилието над деца, като по-тясно се занимава с проблемите на сексуалното насилие. Проектът стартира и в Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Шумен.

 

- Какви дейности се осъществяват по проекта?

- Най-важната стъпка беше обучението на специалисти, като самият обучителен екип бе обучен от външни специалисти от Швейцария и Франция. Сега този мобилен екип ходи из цяла България и обучава. Специално за Шумен ние имаме една много хубава идея. Обявили сме конкурс сред училищата в Шумен, като те трябва да направят свои собствени проекти, в които да разработят своя идея за превенция на насилието между децата в училище. И когато си мислехме за това, стигнахме до извода, че не е достатъчно само да се говори колко е лошо да има насилие в училище.

На нас ни се иска ученици, учители и родители заедно да помислят как училището би могло да бъде сигурно място за децата. Място, където децата да се чувстват приети, а не да тръгват с усмивка и желание на училище като първолаци, а в края на годината за тях училището вече да не е най-доброто място. Нямаме илюзии, че с един проект ще постигнем коренна промяна, но бихме искали да провокираме такова мислене - как да направим така, че детето отново да стане център в училището, защото то е направено за децата, а не за самото учене. Искаме децата сами да се включат в този процес, а не да ги плашим с насилието и да чакаме промяна на поведението заради страха. Ще спечели това училище, което предложи най-интересна и разумна идея в тази посока.

 

- Все пак какви резултати очаквате от осъществяването на проекта „Резилианс без граници"?

-  Очакваме промяна в  нагласите и по-голяма информираност на хората относно резилианса. Много бихме искали да допринесем поне малко да се промени отношението към насилието и да престанем да обвиняваме децата за агресията и насилието, защото самият акт на обвинение вече представлява насилие. Трябва да променим отношенията помежду си, това е нашето желание.

Автори


проф. Нели Петрова
проф. Нели Петрова
Велмира Стефанова
Велмира Стефанова