Кратка история на организацията

Кратка история на организацията

Институт по социални дейности и практики е активно развиваща се организация, успяла за 15 години да наложи своята идентичност на организация, която съчетава в своята дейност теорията с практиката, познанието с реалната подкрепа на деца и семейства в риск.

Институт по социални дейности и практики се специализира в разработването на изследвания, провеждането на обучения и оказване на професионална подкрепа на специалистите в помагащите професии.

От 2008 година концепцията за подкрепа се базира на Резилианс подхода. През 2010 година Институтът започна да провежда обучения и методическа подкрепа, основани на Резилианс подхода, на социални екипи както в България, така и извън нея в последните няколко години.

Едни от най-важните изследвания, проведени от Института и повлияли върху политиките за закрила на децата и техните права са: „Национално представително изследване на нагласите към приемната грижа в България”, 2007 г.; „Национално сравнително изследване на сексуалното насилие над деца в резидентни институции”, 2010 г.; „Изследване на системата за превенция на поведението на деца в конфликт със закона в два региона в страната”, 2014 г.

В развитието си организацията успя да защити добър имидж като доставчик на социални услуги за деца и семейства в риск. През 2003 година откри първия в страната Център за семейна подкрепа в партньорство с френски институт за социална работа, който и до сега продължава дейността си в град Габрово. Днес Институт по социални дейности и практики предоставя социални услуги в шест града в страната, в три от тях пилотираните услуги са иновативни и за първи път се интегрират в България -  детски центрове за застъпничество и подкрепа на деца, пострадали от насилие или свидетели на престъпление и техните семейства „Зона ЗаКрила” и специализирани услуги за деца в конфликт със закона.

Благодарение на дългогодишната подкрепа на фондация ОУК Институтът разви практики, базирани на интегриран, междусекторен и междуинституционален подход, индивидуален към всяко дете, пострадало от някаква форма на насилие или травматично изживяване. Тези практики се подкрепят и от други ключови участници – ЕК, УНИЦЕФ - България, Агенция за социално подпомагане, Министерство на правосъдието и местни власти.