Събития

Свободна позиция: Технически сътрудник
Свободна позиция: Технически сътрудник Институт по социални дейности и практики е организация, профилирана в социалната работа с деца и семейства, която пилотира, въвежда и моделира социални услуги;  установява в практиката си и прилага стандарт на социалната работа с деца и семейства. Институтът управлява осем социални услуги в градовете София, Шумен, Видин, Стара Загора, Монтана и Сливен. Организацията разработва и провежда програми за обучения, насочени към специалисти от помагащите професии, доставчици на социални услуги, служители в общински структури, представители на образователната, правосъдна и здравна системи.     За нашия Централен офис и Център за професионално обучение обявяваме свободно работно място на позиция ТЕХНИЧЕСКИ СЪТРУДНИК Вашият профил: завършили сте средно образование; притежавате много добри компютърни умения - MS Office и имейл ; свободно ползвате английски език; добър организатор сте и обичате да общувате; харесва Ви да работите в екип; ако имате опит в организиране и логистика на обучения, това ще бъде Ваше предимство.   Вашите отговорности: Ще приемате, разпределяте в екипа и изпращате кореспонденция, ще отговаряте на телефонни повиквания, ще водите регистър на входящата и изходяща кореспонденция, ще получавате и изпращате писма от/до институции и партньори. Ще извършвате различни технически дейности - копиране, сканиране на документи, подготовка на списъци, ще подкрепяте технически екипа при подготовка на отчети. Ще се грижите за поръчката на офис консумативи и ще поддържате контакти с доставчиците им. Ще извършвате организационни и логистични дейности, свързани с планирането и логистиката на събития на организацията - мероприятия, конференции, обучения.   Защо да се присъедините към нашия екип? Ще бъдете част от позитивен, отговорен и динамичен екип от експерти. Ще имате възможност за развитие в неправителствена организация, с добра репутация в сектора. Работното Ви време ще е нормирано. Не на последно място, ще имате сигурност и стабилност в заплащането.   Работното Ви място ще бъде в офиса на Институт по социални дейности и практики, София, ул. Виктор Григорович1, ет.1,ап.1. Ако позицията предизвиква Вашия интерес, молим да изпратите автобиография на [email protected] до 10.07.2016г./ телефон за връзка: 028524713, GSM: 0894412368. Одобрените кандидати ще бъдат поканени на интервю.
Свободна позиция в ЦОП
Свободна позиция в ЦОП Институт по социални дейности и практики  търси кандидати за длъжността "Рецепционист" в Центъра за обществена подкрепа в София на ул."Пиротска"№175. Кандидатите трябва да имат много добри комуникативни  и организационни умения, отлични познания за текстообработка и нагласи за добро отношение към клиенти, посетители в ЦОП и колеги. Очакванията към заемащия длъжността са да организира самостоятелно изпълнението на поставените задачи в срок, да общува позитивно, добронамерено, с уважение към хората, да работи в екип. Работното време е 8 часа. Кандидатите, които проявяват интерес могат да изпращат автобиографии на адрес: [email protected] или на място в Центъра за обществена подкрепа на ул."Пиротска"№175 всеки ден от 9 до 17 ч.30 мин.   
Децата имат право да...
Art sensus
Става ли правосъдието приятелско за детето?
Става ли правосъдието приятелско за детето? Пета международна конференция „Интегриран подход за справедливо правосъдие”: Приятелско ли е българското правосъдие към децата, претърпели насилие? Адаптирано ли е към потребностите на децата жертви и свидетели на престъпления? Успяхме ли в България да създадем спойка между институциите, от които се очаква да са обединени около закрилата на детето и как да се приложи ефективен интегриран подход в интерес на детето и на правосъдието? Това са част от въпросите, на които потърсихме отговори по време на Петата международна конференция „Интегриран подход за справедливо правосъдие”, организирана от Институт по социални дейности и практики, която се проведе на 26-ти и 27-ми април, в София. Конференцията събра близо 200 професионалисти от социалната, правосъдната и полицейска системи, неправителствени организации, български и международни експерти. В пленарните сесии участниците имаха възможност да се запознаят с опита на държавите, чиито представители са партньори по проекта, по въвеждане на Директива 2012/20/ЕС. Представени бяха успешни практики от Италия, Франция, Белгия и Швеция.  По време на конференцията професионалната общност имаше възможност да обсъди изготвените от експертите по проекта Препоръки по отношение на въвеждане минимални стандарти за деца, жертви на престъпления. Препоръките са изведени от реализирането на проекта „Чуй детето - става ли правосъдието приятелско за детето?”. Те предоставят насоки относно това как да се подобри правосъдието за децата жертви като се приложи интегриран подход, въведат се протоколи за взаимодействие, стандарти за обучение, обмен на добри практики и др., с което Институтът по социални дейности и практики и партньорите по проекта се надяват да допринесат и за качествени промени по отношение на правосъдието за деца, както у нас, така и на европейско ниво. Институтът по социални дейности и практики се стреми да събере пъзела на живота на детето, претърпяло насилие. Идеята е да се сглоби цялата картина от информация чрез интегрираната оценка на детето жертва, така че да се посрещнат неговите потребности и да му се гарантира сигурна среда за живот. Пътят, който извървява детето жертва на насилие, обикновено минава през различни правоохранителни и правораздавателни институции, здравни заведения, понякога през кризисни центрове, резидентни услуги, приемни семейства, реинтеграция в родното семейство. И всичко това е възможно да се случи само чрез междуинституционално взаимодействие. Щадящото изслушване на деца в специализираните помещения /сини стаи/ все още не се използва достатъчно, въпреки че в България съществуват 15 сини стаи. Практиката на щадящо изслушване/разпит в синя стая на дете жертва на престъпление се въвежда в България от Институт по социални дейности и практики през 2008 година, в последствие той открива още 9 помещения и съдейства на общини и неправителствени организации в методическата подкрепа на екипите, които обслужват стаи в различни градове в страната. В услугите, управлявани от Института до момента 204 деца са ползвали сините стаи, от тях 40 са по граждански дела и 164 – по наказателни. Най-малкият клиент на услугата е бил дете на 4 години, по наказателно дело. Екипите на Института използват стаите и за изготвяне на психологически експертизи, изслушвания на деца по искане на ДСП и ОЗД при съмнение за насилие, разговори на децата с инспектори от ДПС за изясняване на обстоятелствата, възможност за медиирани срещи между деца и родители и др. Идеята на интегрирания подход е подготвените професионалисти не просто да консултират детето и близките му, а всички институции, които имат отношение към него, да взаимодействат помежду си, да се съобразят с неговите здравни и образователни потребности. Детето да получи подготовка за участие и придружаване в правни процедури, психо-социална подкрепа и възстановяване, и най-вече да се чувства закриляно от институциите, призвани да се грижат за него.
Cinquième Conférence Internationale « L’approche intégrée pour une justice équitable » :
Cinquième Conférence Internationale « L’approche intégrée pour une justice équitable » : La justice bulgare est-elle bienveillante envers les enfants victimes de violences ? Est-elle adaptée aux besoins des enfants victimes ou témoins de la criminalité ? Les institutions bulgares, appelées à réunir leurs efforts autour de la protection de l’enfant, sont-elles parvenus à la synergie et comment appliquer une approche intégrée efficace dans l’intérêt de l’enfant et de la justice ? Nous avons cherché à répondre à ces questions et à bien d’autres encore à la Cinquième conférence internationale « L’APPROCHE INTÉGRÉE POUR UNE JUSTICE ÉQUITABLE », organisée par l’Institut d’Activités et de Pratiques sociales, les 26 et 27 avril 2016, à Sofia. La salle a accueilli environ 200 professionnels du domaine social, de la justice et de la police, d’ONG, des experts bulgares et internationaux. Au cours des séances plénières, les représentants des États partenaires au projet ont fait part de l’expérience de leurs pays dans l’application de la Directive 2012/20/UE. Y ont été présentés des pratiques performantes de l’Italie, la France, la Belgique et la Suède.  La communauté professionnelle a eu l’occasion de discuter les Recommandations pour l’introduction des normes minimales  concernant les enfants victimes de la criminalité, mises au point par les experts, dans le cadre du projet « Écouter l’enfant – une Justice bienveillante envers l’Enfant ». Elles sont centrées sur l’amélioration de la justice des mineurs victimes, par l’application de l’approche intégrée, l’introduction de protocoles d’interaction, de normes de formation et de l’échange de bonnes pratiques et autres. Ainsi donc, l’Institut d’Activités et de Pratiques sociales et les autres partenaires au projet espèrent  contribuer à des changements de qualité dans la justice des mineurs en Bulgarie et au niveau européen, en général. L’Institut d’Activités et de Pratiques sociales fait des efforts pour assembler les pièces du puzzle de la vie de l’enfant victime de violence. L’idée est ce reconstruire l’image dans son ensemble, sur la base de l’évaluation intégrée de l’enfant victime, afin de faire face à ses besoins et de lui assurer un milieu de vie calme et sécurisé. D’habitude, le chemin de l’enfant victime de violence passe par la police, la justice, l’hôpital et parfois par des centres de crises et de soutien, des services résidentiels, des familles d’accueil, pour arriver à la réintégration dans la famille biologique. Toutes ces possibilités existent grâce à l’interaction interinstitutionnelle. Il est vrai que nous disposons déjà de 15 Pièces bleues, mais l’audition adaptée aux besoins de l’enfant, dans une salle spécialement aménagée, n’est encore suffisamment répandue en Bulgarie. En Bulgarie, la pratique de l’audition/écoute adaptée de l’enfant victime de crime (dans une Pièce bleue) a été introduite en 2008, par l’Institut d’Activités et de Pratiques sociales. Plus tard, l’Institut ouvre neuf Pièces bleues, dans différentes villes, et aide les communes et les ONG dans leur soutien méthodologique aux équipes travaillant avec les enfants. Ceci étant, 204 enfants ont déjà profité des Pièces bleues, dont 40 dans le cadre de procédures civiles et 164 dans le cadre de procédures pénales. Le plus petit d’entre eux était âgé de 4 ans (procédure pénale). Les équipes de l’Institut utilisent également les Pièces bleues pour la préparation d’expertises psychologiques, l’écoute d’enfants à la demande des services de Prévention de la délinquance juvénile ou des services de Protection de l’enfance (en cas de soupçon d’abus), les entretiens entre les enfants et les inspecteurs des services de prévention de la délinquance juvénile, en vue de clarifier les circonstances,  la tenue de réunions de médiation entre parents et enfants, etc. L’approche intégrée n’a pas été simplement conçue pour consulter l’enfant et ses parents/proches, mais aussi pour encourager l’interaction entre toutes les institutions concernées et la prise en considération des besoins de l’enfant en matière de santé et d’éducation. L’enfant a besoin d’être préparé pour l’accompagnement et la participation à la procédure judiciaire, le soutien psychosocial et le rétablissement, et surtout de se sentir protégé par les institutions, appelées à prendre soin de lui.
La rencontre entre la justice et le système social : mission (im)possible ?
La rencontre entre la justice et le système social : mission (im)possible ? Un thème clé de la discussion publique, organisée dans le pays par l’Institut d’Activités et de Pratiques sociales est celui du lien essentiel entre le travail et les services sociaux, d’une part, et la justice moderne. Les efforts réunis visent non seulement la punition, mais aussi le changement de l’homme et son inclusion sociale. Les séminaires à Plovidv, Veliko Tarnovo, Bourgas et Sofia, organisés à l’intention des professionnels de la justice des mineurs, ont permis la participation à cette discussion de 200 juges, procureurs, policiers enquêteurs, représentants des services régionaux de l’Exécution des peines, Directions d’Assistance sociale, Inspections régionales du Ministère de l’Éducation et de la Science, Inspections régionales de la Santé, communes, organisations non gouvernementales et prestataires de services sociaux. Les enfants victimes ou auteurs d’actes criminels ont des besoins spécifiques auxquels les systèmes sont sensés s’adapter. Deux directives européennes formulent des exigences envers les législations nationales des États membres. La première, adoptée en Bulgarie, impose la réglementation juridique des normes minimales relatives aux droits, au soutien et à la protection des enfants victimes de la criminalité, dans le cadre de la procédure judiciaire. La deuxième a été adoptée par la Commission européenne au début de 2016 : elle réglemente les droits, le soutien et la protection des enfants auteurs d’actes criminels. Sa transposition dans notre législation nationale est en cours.  Cependant, après les législateurs, est-ce que les systèmes concernés, notamment la justice, le social, la police, l’éducation et la santé sont capables de faire face à ce défi ?  Les pratiques du système social et de la justice se rencontrent au moment de l’évaluation personnalisée de l’enfant, dans le cadre de la procédure judiciaire. Paradoxalement, l’évaluation est introduite dans les deux systèmes à peu près au même moment. Elle est utilisée pour tous les services fournis par les travailleurs sociaux aux enfants à risque. Au niveau de la justice, l’évaluation et le rapport préliminaire concernent l’enfant auteur du crime et sont utilisés lors de l’exécution des peines privatives de liberté et ensuite, dans la probation. Chaque système travaille de son côté : il procède à l’évaluation selon ses critères et le cadre établi. « Chez nous, les deux systèmes avancent difficilement et lentement vers leur rencontre. Maintenant, nous avons un raison de plus, pour aboutir à cette rencontre, souligne prof. Neli Petrova-Dimitrova. Les deux directives exigent l’application de l’approche multidisciplinaire dans la mise au point de l’évaluation des enfants, qu’ils soient témoins ou auteurs d’actes criminels. La place de l’évaluation dans la justice est un autre thème soulevant, une fois de plus, la question cruciale du lien entre la justice et le travail social. Tout d’abord, pour les enfants victimes et très bientôt, pour les enfants auteurs. »  En 2015, 310 enfants âgées de 14 - 18 ans ont commis des actes criminels et sont sanctionnés par une peine alternative à la prison, celle de la probation. Le système de la justice souffre encore d’un déficit de compréhension aux sujets des sanctions alternatives, du rôle de l’évaluation et du rapport préliminaire, des possibilités d’utiliser des ressources de la communauté, tels des services sociaux et autres services de soutien, changement et emploi, ainsi que des programmes d’action sociale sur la peine. Les séminaires ont ouvert l’espace à la discussion professionnelle, au partage d’opinions et d’idées entre les professionnels des systèmes concernés, au franchissement de la résistance et à la réflexion sur les efforts conjoints au nom d’une justice équitable.
Срещата между правосъдието и социалната система – мисия (не)възможна?
Срещата между правосъдието и социалната система – мисия (не)възможна? Темата за ключовата връзка между социална работа и услуги и модерното правосъдие, което е насочено не просто към наказание, а към промяна на човека и неговото социално вписване е част от дискусията, която Институт по социални дейности и практики провежда в страната.   Чрез семинари в Пловдив, Велико Търново, Бургас и София, насочени към професионалисти, имащи отношение към правосъдието за деца, в тази дискусия се включиха 200 съдии, прокурори, разследващи полицаи, представители на Областни служби „Изпълнение на наказанието”, районни Дирекции „Социално подпомагане”, Регионални инспекторати към МОН, Регионални здравни инспекции, общини, неправителствени организации и доставчици на социални услуги.   Децата жертви и децата извършители на престъпления имат специфични потребности, за които системите се нуждаят от адаптиране. Две европейски директиви поставят своите изисквания към законодателствата на държавите – членки. Първата от тях, която е приета от България, налага законово установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на децата, жертви на престъпления, и участници в правни процедури. Втората бе приета от Европейската комисия в началото на 2016 година и урегулира права, подкрепа и закрила на децата – извършители на престъпления. Транспонирането й в националното ни законодателство предстои.   След законотворците, готови ли са системите – правосъдна, социална, полицейска, образователна и здравна - да откликнат на това предизвикателство?   Пресечна точка в практиките на социалната система и на правосъдието е индивидуалната оценка на децата, участници в правни процедури. Парадоксално е, че оценката навлиза в двете системи в България сравнително по едно и също време. Използва се във всяка услуга за дете в риск, която предоставят социалните работници. В правосъдието оценката и досъдебния доклад са за детето, извършило престъпление и съществуват при изпълнение на наказанията за лишаване от свобода и после в наказанието пробация. Разпокъсано, всяка система извършва оценка на детето – сама за себе си, по своите критерии и рамки.   „Срещата между двете системи у нас се случва трудно и бавно. Сега имаме още един повод тази среща да е възможна – категорична е професор Нели Петрова – Димитрова - и двете Директиви изискват мултидисциплинарен подход при изготвяне на оценката на децата, без значение дали са жертви, свидетели или извършители на престъпление. Мястото на оценката в правосъдието е още една тема, която поставя остро въпроса за връзката между правосъдие и социална работа. Първо – при децата жертви на престъпления и много скоро – при децата извършители.”   През 2015 година 310 деца на възраст между 14 и 18 години, са извършили престъпление и изтърпяват алтернативно на затвора наказание – пробация. В правосъдната система все още има неразбиране на смисъла на алтернативните наказания, ролята на оценката и предсъдебния доклад, възможностите за включване в него на ресурсите в общността, като социални и други услуги за подкрепа, промяна и заетост, възможностите за включване на програми за обществено въздействие в присъдата. Проведените семинари отвориха пространство за професионално обсъждане, споделяне на гледни точки на практици от различните системи, преодоляване на съпротиви и осмисляне на съвместната работа в името на справедливо правосъдие.  
Cinquième Conférence Internationale à Sofia «L’approche intégrée pour une justice équitable»
Cinquième Conférence Internationale à Sofia «L’approche intégrée pour une justice équitable» L’Institut d’Activités et de Pratiques sociales organise la cinquième conférence internationale « L’approche intégrée pour une justice équitable », les 26 et 27 avril 2016, à l’hôtel Ramada, Sofia. La France, l’Italie, la Roumanie, la Belgique et d’autres pays vont présenter les pratiques européennes pour l’application des exigences de la Directive 2012/29/UE relatives aux victimes de la criminalité, l’expérience internationale et les bonnes pratiques d’approche intégrée, ainsi que l’expérience acquise en matière de une justice bienveillante envers l’enfant. Y seront discutées les options pour perfectionner la pratique, en vue d’assurer l’intérêt supérieur de l’enfant et de réaliser les objectifs du système judiciaire. L’événement se tient dans le cadre du projet « Écouter l’enfant – une Justice bienveillante envers l’Enfant  », réalisé par l’Institut d’Activités et de Pratiques sociales et ses partenaires : le Ministère de la Justice, l’Agence nationale de Protection sociale, le Parquet de la République de Bulgarie, l’Association Bulgare des Pédiatres, l’Observatoire International de la Justice Juvénile et des organisations européennes travaillant sur les droits de l’enfant en France, Roumanie et Italie. Le projet vise l’amélioration de la situation des enfants victimes ou témoins de violences, impliqués dans des procédures judiciaires, par l’introduction de l’approche intégrée envers l’enfant, basée sur l’évaluation personnalisée des besoins spécifiques de l’enfant. Il soutient l’introduction des exigences de la Directive 2012/29/UE établissant les normes minimales concernant les droits, le soutien et la protection des victimes de la criminalité, dans le cadre de la procédure judiciaire, en Bulgarie.
Проф. Нели Петрова ще представлява Международната обсерватория за младежко правосъдие (МОМП / OIJJ) на Конференцията за правата на детето в София
Проф. Нели Петрова ще представлява Международната обсерватория за младежко правосъдие (МОМП / OIJJ) на Конференцията за правата на детето в София Новата Стратегия на Съвета на Европа за правата на детето (2016-2021 г.) ще бъде лансирана за първи път на конференцията на Съвета на Европа, на  5 и 6 април в гр. София. Международната конференция e под надслов „Достигаме висини за правата на детето“ и ще събере над 250 министри, експерти и представители на неправителствени организации от цял свят. На събитието на високо равнище Международната обсерватория за младежко правосъдие (МОМП / OJJI) ще бъде представлявана от проф. Нели Петрова – Димитрова, Председател на УС на Институт по социални дейности и практики. Международната обсерватория за младежко правосъдие активно участва в изграждането на проекта на Стратегията, предимно по отношение на частта, засягаща приятелското за децата правосъдие. Стратегията (приета от Комитета на министрите на 2 март тази година) е изготвена от политици и експерти от държавите–членки в процес, осигурил включването на всички заинтересовани страни, вземайки предвид не само гледната точка на гражданското общество, но и на самите деца. Институт по социални дейности и практики е дългогодишен член на Международната обсерватория за младежко правосъдие. Последните две години съвместните им усилия за изграждане на правосъдие,  адаптирано към потребностите на деца, намират пряк израз в партньорството при реализирането на проект Чуй детето - става ли правосъдието приятелско към детето?, въвеждащ в България интегрирания мултидисциплинарен подход при изслушване на деца жертви, Методиката и Рамката на индивидуализираната оценка на пострадалите деца.