Събития

Лаборатория за мултидисциплинарно обсъждане на случаи
Лаборатория за мултидисциплинарно обсъждане на случаи Здравейте!       На 28.05.2012. от 15.30ч. в сградата на Център за обществена подкрепа към Институт за социални дейности и практики, ул. „Пиротска” 175, ще се проведе среща на Лаборатория за мултидисциплинарно обсъждане на случаи.          Ще Ви помолим да помислите и да заявите към случаи, с каква проблематика бихтe искали да се насочим и да обсъждаме.       При желание от ваша страна, ще се радваме да предоставите и конкретен случай от практиката си, за коeто Ви молим да  ни изпратите предварително информация. Заповядайте! Телефон за контакти: 02/ 920 42 38. Институт по социални дейности и практики Център за обществена подкепа ул. Пиротска175 тел./факс: 02/ 9 20 42 38 e-mail: [email protected]
СТНОВИЩЕ НА ИСДП ПО ПОВОД СТАЧКАТА НА СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ
СТНОВИЩЕ НА ИСДП ПО ПОВОД СТАЧКАТА НА СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ   СТНОВИЩЕ НА ИСДП ПО ПОВОД СТАЧКАТА НА СОЦИАЛНИТЕ РАБОТНИЦИ        Екипът на Институт по социални дейности и практики смята, че социалната работа е помагаща професия, която изисква много усилия, много личностни ресурси и висока компетентност. Като такава, тя следва да заеме своето достойно място и да получи необходимия обществен респект. В настоящия момент проблемите са сериозни и в сферата на компетентността на социалните работници и в сферата на отношението на обществото към професията. Като организация, в която работят повече от 80 социални работници ние заявяваме, че качеството на помощта зависи на първо място от  професионализма на социалните работници и от условията на труд.      Ето защо ние приемаме стачката на социалните работници в страната като сигнал за остротата на проблема и призоваваме той да се разглежда в неговата цялост: въвеждане на професионални стандарти за социалната работа, базирани на високи компетенции и ценности и значително повишаване на възнагражденията, обвързано с тяхното покриване. Даваме си сметка, че мотивацията е свързана директно с условията на труд, но ни се иска да избегнем риска, който се получи при учителската стачка  - въпросите за качеството на работата на учителите да останат назад. София, май 2012 г.
Международно Обучение за Обучители във Варшава
Международно Обучение за Обучители във Варшава МЕЖДУНАРОДНО ОБУЧЕНИЕ ЗА ОБУЧИТЕЛИ ВЪВ ВАРШАВА                От 10 до 12 май във Варшава, Полша се проведе конференция „Превенция на насилието над малки деца” и международно обучение за обучители, което беше организирано в рамките на проект „Дом без насилие за всяко дете”         От страна на ИСДП участваха 6 обучители от Видин и София и 2 координатори от програмата по превенция на насилието над деца. Специални гости на събитието бяха госпожа Илинка Никифорова, заместник-кмет по образование и култура в община Перник, и Калинка Никова, главен юрисконсулт в дирекция "Социални дейности" на Столична община.        Обучителите бяха подготвени да ръководят семинари за родители на малки деца (0-6) на тема: „Възпитание без шамари“ и да провеждат обучения за обучители по специално разработена програма.
СТАРТ НА КАМПАНИЯТА
СТАРТ НА КАМПАНИЯТА "ДОБЪР РОДИТЕЛ, ДОБЪР СТАРТ'                                                      На 5 май 2012 г. от 10.00 ч. в Червената къща се проведе „Семинар-дискусия за родители на малки деца”. Семинарът беше открит с представяне на кампанията "Добър родител, добър старт", която стартира през май месец и е насочена към повишаване на обществената чувствителност и информираността на родителите за негативните последици от употребата на телесно наказание. На семинара бяха поканени родители на деца от 0-6 год., които споделиха най-честите проблеми, с които се сблъсквват при възпитанието на децата си. Дискусия и голям интерес предизвикаха лекциите на доц. д-р Нели Петрова - „Възпитание с или без наказание” и д-р Весела Банова - „Как да се справим с агресивното поведение при децата?”. Лекторите говориха за трудностите да си родител, за и против употребата на наказание при  възпитанието на най-малките деца (0-6г.), както и за алтернативни методи за справяне с проблемното и агресивно им поведение. Дискусията беше закрита с презентацията на Вера Рангелова, която представи филм за позитивните и негативните послания при възпитанието на малките деца, част от програмата за родители на УНИЦЕФ.
Старт на кампания
Старт на кампания "Добър родител, добър старт"           На 5 май 2012 г. от 10.00 ч. в Червената къща се проведе „Семинар-дискусия за родители на малки деца”.        Семинарът беше открит с представяне на кампанията "Добър родител, добър старт", която стартира през май месец и е насочена към повишаване на обществената чувствителност и информираността на родителите за негативните последици от употребата на телесно наказание.        На семинара бяха поканени родители на деца от 0-6 год., които споделиха най-честите проблеми, с които се сблъскват при възпитанието на децата си.      Дискусия и голям интерес предизвикаха лекциите на доц. д-р Нели Петрова - „Възпитание с или без наказание” и д-р Весела Банова - „Как да се справим с агресивното поведение при децата?”. Лекторите говориха за трудностите да си родител, за и против употребата на наказание при  възпитанието на най-малките деца (0-6г.), както и за алтернативни методи за справяне с проблемното и агресивно им поведение.       Дискусията беше закрита с презентацията на Вера Рангелова, която представи филм за позитивните и негативните послания при възпитанието на малките деца, част от програмата за родители на УНИЦЕФ.
СТАРТ НА КАМПАНИЯТА
СТАРТ НА КАМПАНИЯТА "ДОБЪР РОДИТЕЛ, ДОБЪР СТАРТ'                                                      На 5 май 2012 г. от 10.00 ч. в Червената къща се проведе „Семинар-дискусия за родители на малки деца”. Семинарът беше открит с представяне на кампанията "Добър родител, добър старт", която стартира през май месец и е насочена към повишаване на обществената чувствителност и информираността на родителите за негативните последици от употребата на телесно наказание. На семинара бяха поканени родители на деца от 0-6 год., които споделиха най-честите проблеми, с които се сблъсквват при възпитанието на децата си. Дискусия и голям интерес предизвикаха лекциите на доц. д-р Нели Петрова - „Възпитание с или без наказание” и д-р Весела Банова - „Как да се справим с агресивното поведение при децата?”. Лекторите говориха за трудностите да си родител, за и против употребата на наказание при  възпитанието на най-малките деца (0-6г.), както и за алтернативни методи за справяне с проблемното и агресивно им поведение. Дискусията беше закрита с презентацията на Вера Рангелова, която представи филм за позитивните и негативните послания при възпитанието на малките деца, част от програмата за родители на УНИЦЕФ.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ПРИЕМНА ГРИЖА”
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ „ПРИЕМНА ГРИЖА”                На 7 и 8 май 2012 г. Институт по социални дейности и практики, съвместно с УНИЦЕФ, Международна социална служба – България и Сдружение „Самаряни” проведе в хотел „Дедеман-Принцес”, София заключителна конференция „Приемна грижа”.        На конференцията бяха представени резултатите от изпълнявания от ИСДП, МСС и Сдружение „Самаряни” в периода 2009-2012 г. проект „Развитие на модела на приемната грижа в България”, в 9 пилотни области в страната – София – град, София – област, Перник, Шумен, Стара Загора, Смолян, Велико Търново, Габрово и Търговище. Приветствие към участниците в конференцията отправиха г-жа Таня Радочай – представител за България на УНИЦЕФ, г-жа Валентина Симеонова, заместник-министър на труда и социалната политика, г-н Калин Каменов - председател на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане – г-н Ивайло Иванов, Милена Харизанова – директор „Социални услуги” в УНИЦЕФ, доц. Нели Петрова – Димитрова – председател на УС на ИСДП, д-р Събина Събева – изпълнителен директор на МСС, Дияна Димова, изпълнителен директор на Сдружение „Самаряни”. Гости на конференцията бяха професионалисти от областните центрове по приемна грижа в пилотните области, представители на общините, на регионалните дирекции за социално подпомагане, отделите за закрила на детето и не на последно място - приемни семейства. Основните резултати, постигнати по проекта не са числата, макар и те сами по себе си да говорят красноречиво за отдадеността на всички участници в проекта – 277 нови утвърдени приемни семейства в пилотните области, 332 деца преминали през приемна грижа в периода на реализиране на проекта, от тях 51 на възраст под 1 година, 87 деца, изведени от приемна грижа (35 осиновени, 22 реинтегрирани в родното им семейство).  Най-важните резултати постигнати по проекта са: На първо място подобрената грижа за настанените деца. Изследване на промяната при децата в приемна грижа по този проект, отглеждани в приемно семейство между 3 и 12 месеца, показва по безспорен начин, че в 94% от случаите се наблюдават значими положителни промени при детето. Най-видими са резултатите, свързани със социалното и емоционалното развитие на детето. Изграждането на успешен модел на приемна грижа, като споделена отговорност между приемното семейство, професионалистите, свързани с приемната грижа – доставчик на услугата, ОЗД, РДСП, училище, лекари, биологичните родители на детето. Изграждането на професионална общност от социални работници и приемни семейства Не на последно място, изграждането на партньорски мрежи, без които е немислима качествена приемна грижа. В заключителната част на конференцията, г-жа Милена Харизанова обобщи посланията от реализирането на проекта и бъдещите предизвикателства пред развитието на приемната грижа към представителите на отговорните институции:  Необходима е система за качество на приемната грижа – поддържане на постигнатото и разширяване на мрежата от услуги; Развитието на приемната грижа следва да се разглежда преди всичко като превенция, а не само като де-институционализация; Приемната грижа няма отговорите на всички въпроси и на нея не бива да се гледа като на панацея, а по-скоро като една възможност да се подкрепи детето и родното му семейство; Приемната грижа трябва да бъде гъвкава, спрямо нуждите на детето; Необходими са законодателни промени, за да се уреди статута на приемните родители; Бъдещето на финасиране на приемната грижа е като държавно-делегирана дейност; Областеният подход към развитието на услугата е доказано по-ефективен и следва да се потърсят възможности за неговата устойчивост. 
УСПЕШНО ПРИКЛЮЧИХА  ПИЛОТНИТЕ ОБУЧЕНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАЩИ ПОЛИЦАИ
УСПЕШНО ПРИКЛЮЧИХА ПИЛОТНИТЕ ОБУЧЕНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАЩИ ПОЛИЦАИ УСПЕШНО ПРИКЛЮЧИХА  ПИЛОТНИТЕ ОБУЧЕНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАЩИ ПОЛИЦАИ ОТ ОДМВР В ПАЗАРДЖИК И ШУМЕН        През месец април „Институт по социални дейности и практики” проведе две пилотни обучения за разследващи полицаи от Областните дирекции на полицията в гр.Шумен и гр.Пазарджик, в които се включиха общо 20 участника.         Обучителната програма Актуални проблеми в дейностите на полицейските служители в работата с деца, жертви на насилие и сексуална експлоатация беше разработена с експертното партньорство на Академията на МВР и Института по психология на МВР в рамките на проект Чуй детето 2.       Разработването на програмата и нейното пилотиране в градовете, в които се намират специализираните помещения за изслушване на деца е част от усилията на сдружението за подобряване на практиката за дружелюбно към детето правосъдие. Програмата обхваща четири тематични модула (36часа), които са насочени към развиване на професионалната компетентност на полицейските служители (назначени на длъжностите разследващ полицай и инспектори от детска педагогическа стая), необходими в работата им с деца, жертви или в риск от насилие и сексуална експлоатация.       През месец януари програмата е официално одобрена и включена в учебния план за 2012та година на факултет ПОЛИЦИЯ към Академия на МВР.
Становище на Институт по социални дейности и практики
Становище на Институт по социални дейности и практики СТАНОВИЩЕНА ИНСТИТУТ ПО СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И ПРАКТИКИ       Институт по социални дейности и практики има голям опит в развитие на практически механизъм за подкрепа на осиновяване на деца, настанени в приемна грижа, над 70.     Ние подкрепяме по принцип становището на  Фондация „За нашите деца”, че има нужда от подобряване на взаимодействието между различните участници в процеса на предоставяне на социални услуги (включително и приемна грижа) и в извънсъдебните фази на процеса по осиновяване на дете. В нашата практика сме констатирали по категоричен начин, че протичането на тези процеси без допълнително травмиране на детето зависи до голяма степен от професионализма на всички участници в тях и от разбирането им за водещите интереси на детето.      I. Считаме, че промяна в нормативната уредба се налага в практиката на осиновяване:1. Информационните срещи преди решение за осиновяване  да се осъществява без срещи с детето, да се представят снимки, клип и други информационни материали, за да се защити детската психика.2. Подготовка и придружаване на осиновителите за среща с детето от специалист, за да се посрещнат емоционалните им потребности и да се подкрепят хората за трудната среща3. Трябва да търсим регламентиране на периода на напасване между детето и кандидат-осиновителите, достатъчно дълъг за реално опозноване от страна на детето и не по-малък от пет дни. Напасването  задължително да бъде подкрепено и наблюдавано, а информацията за това как е протекло да бъде част от доклада пред съда за вземане на решение за осиновяване. 4. Ние в ИСДП считаме, че подобряването на взаимодействието между различните структури и  доставчиците на социални услуги е възможно чрез разработване на механизъм с конкретни стъпки, практика за какъвто представяме от нашия опит. Заявяваме готовността си да участваме в работна група в рамките на НМД, която да разработи детайлен механизъм за такова взаимодействие, който да предложим на институциите. 5. Предлагаме работната група да се ръководи от организации, които имат най-много опит в приемна грижа и в осиновяването, с оглед на практическия характер на задачата.      II. Без да отричаме по никакъв начин съществуващите проблеми в координацията между различните страни в тези процеси, смятаме за ненужно да се търси необоснована промяна на нормативно регламентирания едногодишен срок, след който приемното семейство се ползва с предимство при осиновяване на настаненото в семейството му за приемна грижа дете. С решението да регламентира такъв минимален едногодишен срок, законодателят е имал предвид именно защитата на най-добрия интерес на настаненото дете, както и интересите на приемното семейство, което да има действително време да вземе осмислено решение за осиновяване. От друга страна  по този начин се намалява рискът от замяна на целта на приемната грижа,  с целите  едно скрито осиновяване. В нашата практика нееднократно сме се натъквали на кандидати за приемни семейства, които откровено признават, че „професионалисти” са ги посъветвали да предприемат тази стъпка, като по-кратък път до осиновяване на дете. Като признаваме значението на осиновителни нагласи на голяма част от кандидатите за приемни семейства, в нашето проучване и обучение на кандидатите за приемни семейства и на кандидат-осиновители ние наблягаме изключително много на разликата между двете и на водещия принцип за най-добрия интерес на детето при избор на едната или другата мярка.       Считаме също, че е необходимо да се подкрепи разработването на методически указания до ОЗД от страна на ОЗД относно тълкуването и прилагането в практиката на чл. 84, ал. 2 от Семейния кодекс  „Когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила, дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 93, ал. 2, изречение първо регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра. Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето. Когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93, ал. 2, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това.” За да бъде вписано едно дете в регистър за осиновяване без съгласието на родителите си е необходимо да са налице двете условия:• Родителят да не е поискал прекратяване или промяна на мярката за закрила• Интересите на детето да налагат това.       В практиката обикновено детето се вписва в регистър при наличие само на първото условие, без да се отчитат интересите на детето.      Такава методика ще подпомогне промяната на нагласите в системата за закрила към осиновяването от приемна грижа. София, април 2012 г.
Правата на детето и доброто родителство
Правата на детето и доброто родителство   Правата на детето и доброто родителство Доц. д-р по педагогика Нели Петрова      Колеги ми донесоха една брошура, разпространявана по централните улици на София, която е пореден вопъл  на няколко души, гръмко наричащи се  национална мрежа, които откровено лъжат и манипулират общественото мнение по повод проекта за нов закон за детето.  През последните месеци ставаме свидетели на една абсурдна дискусия, която предизвиква у мен противоречиви чувства.  От една страна нейната дилема е толкова средновековна и лишена от здрав разум, че ми се иска да я подмина,  защото като се включвам в тази дискусия, допринасям  за нейната легитимност.  От друга страна,  изпитвам възмущение както от тезата, така и най-вече от начина, по който се рекламира и се опасявам, че тя може да повлияе на хора, които не  са твърде запознати с проблема и изпитват оправдано подозрение към законотрочеството в страната. В крайна сметка реших, да споделя няколко неща по темата за правата на детето и правата на родителите.      По същество става дума за това – детето човек ли е или не? Аз вярвам, че за българското общество това е решен въпрос, дори преди ратифицирането на Конвенцията на ООН за защита правата на детето през 1991 г.   Групичката радетели за родителски права се позоваха в една от дискусиите в парламентарните комисии  на Европейската конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/ и твърдят, че определянето на правата на детето в закон, противоречи на нея и на гарантираните там човешки права. Аз добре познавам ЕКЗПЧ, както и другите международни правни актове за защита правата на човека и намирам подобни твърдения за проява на неразбиране.  Конвенциите за защита правата на човека  регламентират правата на всички хора, но едновремнно с това те предполагат да се създават специални защити за хора, които по една или друга причина не могат да упражняват правата си самостоятелно, директно.  Децата са една такава група, която не е в състояние сама да се ползва от човешките си права директно, това зависи от възрастните около тях и главно от техните родители.  В този смисъл обществената подкрепа за родителството е изключително важна. Едновременно с това едно цивилизовано общество трябва да предвиди и закрила на децата, в случаите в които, тези, които са призвани да гарантират правата им, не са в състояние да го правят.        Закрилата на детето от малтертиране /насилие, изоставяне, неглижиране/  и сега е функция на системата за закрила, която работи по силата на Закона за закрила на детето. И сега при  сигнал за малтертиране, дори анонимен, тази система се задейства.  Твърдението в брошурата, която се разпространява, че без съд могат да ти вземат детето е съзнателна лъжа и клевета , както според действащото законодателство, така и според проекта за Закон за детето.       Философията на новия Закон за детето е основана на разбирането, че една съвремнна европейска държава следва да полага грижи не само за децата в риск, за които са предвидени мерки за закрила, но и за всички деца на Блъгария, които са нейното богатство и бъдеще. Това означава повече усилия и средства за осигуряване на универсални услуги за всички семейства, подкрепа на семействата, така че те да се грижат още по-добре за своите деца. С други думи става дума за един акцент към обща превенция на нарушаването на детските права. Всички, които познават темата знаят, че когато се говори за детски права, се има предвид – правото на добър живот в семейството, правото на достъп до качествено образование, здравеопазване, и пр. Никое право на децата не противоречи на правата на родителите, никъде под права не се имат предвид неуважение и незачитане на семейството.  Парадоксалното е, че именно  в този законопорект е направен опит, подкрепата за семействата да бъде водещ приоритет.       В нашата страна практиката показва, че проблемът не е вземането на децата, а изоставянето на децата. Все още усилията и средставата са насочени повече към предотвратяване на изоставянето, към търсене на възможности за живот в семейна среда на децата, чиито родители са ги поверили на обществена грижа по различни причини. Все още имаме нужда от политика за подкрепа на семействата и недопускане на изоставяне на деца само поради бедност.       В нашата страна по-големият проблем е, че все още за насилието над децата разбираме, едва когато са в болницата или са вече мъртви, че все още приемаме физическото насилие, телесното наказание като възпитателно средство. Все още когато говорим за родителство, повече артикулираме понятия като послушание, надзор, контрол, отколкото общуване, грижа и пр. По-големият проблем е, че повече крещим на децата, отколокото да разговаряме, повече ги назидаваме, отколокото да ги слушаме и най-вече чуваме.  Именно за това имаме нужда като общество да дискутираме темата за доброто родителство, имаме нужда от подтготовка на родителите за добро родителство. Наистина е добре да продължим промяната в отношението ни към детето като към  личност, субект, който  се нуждае от това отношение, за да може да расте, съзрява и постепенно да поема отговорността за своя живот. Тази промяна си заслужава усилията и обединението на родители.        Твърде нелепо  е родители да се обединяват, защото правата на  децата им застрашават техните права. Всъщност тези хора са изобщо против концепцията и философията на новия проект за Закон на детето, както сами посочват.  Всъщност на тях им се иска децата им да са собственост, която те да изваят, както сами преценят, или по- скоро, както изглежда им диктува принадлежността към различни религиозни вярвания, които вероятно са истинските вдъхновители на техния протест. Това е идеология и приемане на детето, оставени далеч в средновековието, надявам се завинаги от българското общество. София, април 2012 г.