Събития

Девети Европейски форум за правата на детето
Девети Европейски форум за правата на детето   На 3 и 4 юни 2015 година в Брюксел се проведе деветият годишен форум за правата на детето, който тази година бе посветен на интегрираните системи за закрила на детето, организиран от Европейската комисия.   Значението, което се отдава на правата на детето в ЕС пролича от участието на двама европейски комисари – г-жа Вера Юрова (правосъдие, потребители и равенството на половете, чрез видеообръщение) и г-н Тибор Наврачич (образование, култура, младежта и правата на гражданите), както и приветствията от г-жа Ана-Мария Кораца Билд, съпредседател на Интергрупата за правата на детето в Европейския парламент и Рейнис Узулниекс от името на Латвийското председателство на Съвета на ЕС. Основното послание на Форума към новоизбраните органи на ЕС, както и към националните правителства е, че въпреки четвъртвековното въздействие на Конвенцията за правата на детето, развиващото се европейско право в тази област, политическите ангажименти и финансови инструменти, защитата на правата на децата в ЕС все още се нуждае от сериозни и координирани усилия. Изследванията сочат, че една четвърт от децата в ЕС живеят в бедност и са изложени на огромен риск; насилието над децата е устойчив феномен в много от държавите членки; ежегодно се съобщава за 250 000 случая на изчезнали деца; 15 % от известните жертви на трафик на хора са деца; над един милион деца в Европа живеят в специализирани институции, всяка година една четвърт от новите кандидати за убежище са деца. В Европейския съюз системите за закрила на детето са преди всичко отговорност на отделните държави членки. ЕС обаче има мандат за определянето на общи правила в области, в които правата на децата следва да се вземат под внимание — например правата им в рамките на наказателни производства, във връзка със свободното движение в ЕС, предоставянето на убежище или трафика на хора. ЕС може също така да играе роля в случаите, в които безопасността на детето е въпрос, към който има отношение повече от една държава, например когато дете без придружител преминава от една държава в друга или пък в случаите на изчезване на деца. Ключов акцент от форума бе посланието, че системите за закрила могат да работят в интерес на детето само ако гарантират, че всички, които работят с деца – в системите на образованието, здравеопазването, социалните грижи и услуги, както и правосъдието, гражданското общество и общността – работят заедно за изграждането на среда, осигуряваща закрила за всички деца, и поставяща на първо място висшият интерес на детето.  С други думи системите за закрила работят като интегрираща другите системи, които имат досег с деца, особено при най-уязвимите групи, т.е. деца и семейства, които имат комплекс от проблеми и се нуждят от интегриран оттовор на техните потребности. Отговорност на държавите е да разработят и внедрят системи за изследване, наблюдение и анализ на координираната система за закрила на детето на ниво дете и семейство, общност, на национално и европийско ниво. Като най-уязвими групи, които имат нужда от допълнителна целенасочена и базирана на техните нужди подкрепа, се определят децата, жертви на насилие; децата и семействата в бедност; етнически малцинства и особено ромите, деца в конфликт със закона, семейства и деца с увреждания. Чрез онлайн консултация, проведена през 2014 г., с различни заинтересовани страни, Европейската комисия е разработила 10 проекто - принципа за интегрирани системи за закрила на детето, които бяха дискутирани по време на форума на високо ниво: 1) всяко дете е признато, уважавано и защитено като носител на права и особено на правото на защита; 2) никое дете не може да бъде дискриминирано; 3) системите за закрила на детето включват мерки за превенция; 4) семействата получават подкрепа за грижи за детето; 5) обществото е информирано и подкрепя правото на детето за защита от всички форми на насилие; 6) системите за закрила на детето предоставят адекватни грижи в съответствие с международните стандарти, включително Насоките на ООН за алтернативни грижи за деца; 7) системите за закрила на детето разполагат с механизми за транснационални и през гранични случаи; 8) за всяко дете трябва да бъде осигурен отговорен възрастен или институция, които осигуряват правна подкрепа (вкл. настойничество); 9) всички професионалисти, работещи с деца, получават адекватно и периодично обучение за идентифициране на рисковете и съобщаване на насилие срещу деца; 10) държавите създават безопасни, широко разгласени, конфиденциални и достъпни механизми за съобщаване. Тези принципи, дискутирани от форума, стъпват върху подход, базиран на правата на детето като поставят акцент върху изграждането на резилиънс в децата и капацитет да защитават своите права, както и хоризонталните принципи от КПД: най-добър интерес на детето, недискриминация, детско участие и право на живот, оцеляване и развитие. Целта на принципите е да допринесат за изграждането на среда, осигуряваща закрила за всички деца съгласно чл. 19 от КПД за предприемане на „всички необходими законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено.” Повече информация за форума и самите проекто-принципи може да бъде видяна на http://ec.europa.eu/justice/fundamental-rights/files/2015_forum_roc_background_en.pdf Участниците във форума се обединиха около отговорността на ЕС и държавите членки да закрилят най-уязвимите в обществото и нуждата да се активизират усилията в още по-голяма степен за да се гарантира, че всички европейски и национални политики подпомагат системите за закрила, съобразени с интересите на детето. Участниците във Форума от България призовават държавните институции и гражданското общество да предприемат стъпки към още по-пълно интегриране на принципите в законодателството и политиките за защита на правата на децата. Като част от загрижената професионална общност, нашият принос е налице като потвърждаваме желанието си да партнираме добронамерено в името на най-добрия интерес на детето. Доц. Д-р Велина Тодорова, Институт за държавата и правото при БАН Дани Колева, Национална мрежа за децата, Проф. Нели Петрова, Председател Институт по социални дейности и практики  
От какво имат нужда бащите?
От какво имат нужда бащите? В семейството обикновено въпросите са други и се въртят около „тати, аз искам…” и каквото се сетите по-нататък. Много често децата обясняват на тати и от какво има нужда мама.Ние искаме да обърнем въпросите и да видим от какво се нуждаят мъжете, за да бъдат пълноценни бащи. Поводът е хубав - 21 юни е Денят на бащата, който Институтът за социални дейности и практики ще отбележи заедно със своите партньори в кампанията „Да бъдеш баща”.Предлагаме ви среща в събота, на 20 юни, от 10 сутринта, в „Червената къща” в София. Ще бъде разнообразно, а татковците са поканени с майките и с децата. За малчуганите има предвиден кът за игри и професионални педагози и социални работници, които да прекарат с тях тази надяваме се, слънчева съботна юнска сутрин.А възрастните ще говорим по темата за бащинството, за пълноценното родителство и как си го представяме всички ние, заедно. Ще има по малко от много теми- теоретични презентации, мозъчна атака, анкета, рисуване на картички, създаване на изненади – тук авторите ще бъдат децата.Ще представим и една друга, не по-малко важна тема – как ние, родителите, можем с прости стъпки и с верните думи да предпазим децата си от сексуално насилие. Освен напътствия, ще получите и интересни материали, подготвени от Съвета на Европа и Института по социални дейности и практики.Ще се радваме, ако споделите с нас часовете от 10 до 13 на 20 юни. Адресът: Център за култура и дебат „Червената къща”, ул. „Любен Каравелов” №15, София.
ГРУПА ЗА РОДИТЕЛИ:  КАК С ЛЮБОВ И УВАЖЕНИЕ ДА НАЛОЖИМ НА ДЕТЕТО СИ ГРАНИЦИ
ГРУПА ЗА РОДИТЕЛИ: КАК С ЛЮБОВ И УВАЖЕНИЕ ДА НАЛОЖИМ НА ДЕТЕТО СИ ГРАНИЦИ   „Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза:           -Така имат възможност да станат по-добри!”                                                                   Из „Мечо Пух” – Алън Милн         На 05.06.2015г. в Център за обществена подкрепа стартира поредната група с родители, които имат желание и мотивация да направят светa  на своите деца по-добър. Родители, които желаят да се научат по-добре да разбират своите деца,  а и децата им да ги разбират по-добре.  Ние специалистите от Център за обществена подкрепа към Институт за социални дейности и практики, знаем колко отговорно е да бъдеш родител. Знаем също така, че наред с удовлетворението и щастието от общуването с децата си, родителите нерядко се сблъскват със ситуации, които ги карат да се чувстват гневни, разочаровани и безсилни. Често в такива моменти родителите реагират бързо и необмислено, защото изпитват силен страх за сигурността на своето дете. Сигурност, която то със своето детско поведение е поставило под въпрос. Ежедневието на съвременният родител е динамично, понякога стресово и много напрегнато. Желанието на детето да привлече родителското вниманието  в края на такъв работен ден често се превръща в малката капчица, която буквално взривява ситуацията. Като специалисти знаем, че след подобно избухване, родителите често се сблъскват с чувства като вина, срам и желание за прошка от децата си. Вярваме, че участието Ви в груповата програма „Как с любов и уважение да наложим на детето си граници” ще Ви помогне да: Получите яснота за своите чувства, мисли, убеждения и потребности; Разпознавате по-добре мотивите за своето поведение;  Придобиете умения за разпознаване и контролиране на собствените си емоции; Разширите и усъвършенствате възпитателните си умения, които ще помогнат да възпитавате децата си по един по-позитивен начин; Познавате и упражнявате нови, по-благоприятни за детето модели на поведение
Стартира група за позитивно родителстване през месец юни
Стартира група за позитивно родителстване през месец юни   Група за родители Центровете за обществена подкрепа към Институт по социални дейности и практики в град София предоставят социални услуги в общността в подкрепа на родители и семейства. В тази връзка, Ви уведомяваме, че през месец юни 2015 г. стартира група за Позитивно родителстване. За кого? Групата е предназначена за родители/лица, полагащи грижи за деца в тийнейджърска възраст, които биха искали да подобрят своите умения за позитивно общуване с подрастващите, в т.ч. осиновителски семейства, приемни семейства, възрастни от разширеното семейство, участващи в процеса по отглеждане и възпитание на деца;   Същност и Цели: Програмата за позитивно родителстване се опитва да подкрепи процеса родителство, посредством интерактивно обучение, базирано на резилианс подход, т.е. да развива уменията на родителите да бъдат родители, да ги подкрепи в изпълнението на тази роля, като се развият техните умения за общуване, доверие и приемане на детето, както и да се използват техните ресурси. Програмата е разработена, като е съобразена с основните постулати на позитивното родителстване и с концепцията за ефективното общуване, разработени от д-р Томас Гордан. По същество програмата има за цел да допринесе за изграждане на доверие между родителя и детето, да подкрепи връзката и общуването между родител и дете по позитивен начин, както и да подкрепи родителя във възпитанието на детето, без употреба на насилие, като се помага на родителя да придобие и развие алтернативни позитивни стратегии.   Кой? Екипът обучители е съставен от професионалисти – психолози и  социални работници, с опит в предоставянето на социални услуги в подкрепа на родители и семейства.   Водещи принципи Конфиденциалност; Толерантност; Зачитане личността на родителя и детето; Неосъждане   Кога? Групата ще се събира веднъж седмично от 10:30ч. до 12:00ч., всяка сряда в сградата на Център за обществена подкрепа в кв. Надежда, ул. Сава Филаретов 23.   Желаещите да вземат участие в група за Позитивно родителство могат да подадат заявление в  Дирекция „Социално подпомагане” по местоживеене за издаване на направление за ползване на социална услуга в някой от двата Центъра към Институт по социални дейности и практики. Можете да заявите желание за включване в групата и на място в някой от двата Центъра. Допълнителна информация можете да получите всеки работен ден между 09.00 – 17.30 ч. на място в Центровете ни за обществена подкрепа или в телефонен разговор. Център за обществена подкрепа ж.к. „Надежда І”, ул. „Сава Филаретов” № 23, тел. 02/9361026 Център за обществена подкрепа ул. „Пиротска” № 175, тел. 02/ 9 20 42 38   ЗАПОВЯДАЙТЕ!
Успешно приключен случай
Успешно приключен случай   През месец май екипът на Център за обществена подкрепа към Институт по социални дейности и практики приключи успешно работата си по случая на дете, отглеждано в приемно семейство, осиновено в чужбина.   Специалистите от ЦОП работиха в екип с ДСП-Младост / ОЗД и акредитирана асоциация „Шанс за всяко дете”, занимаваща се с международни осиновявания. Екипът на ЦОП включваше социални работници, подкрепящи детето и приемното семейство, а също и психолог, който съдействаше за провеждане на срещите между детето и осиновителите. В резултат от съвместните усилия на всички ангажирани специалисти и партньори детето премина успешно през важния етап от живота си, придружено да изразява притесненията си, емоциите, очакванията си. Благодарим на колегите, с които работихме в екип. Успех и късмет мило дете!
СТАНОВИЩЕ НА ИНСТИТУТ ПО СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И ПРАКТИКИ
СТАНОВИЩЕ НА ИНСТИТУТ ПО СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И ПРАКТИКИ ОТНОСНО: ТРУДНОСТИ В ПРОЦЕСА НА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ГРИЖИТЕ ЗА ДЕЦА В РИСК       Институт по социални дейности и практики, като организация с опит и принос в процеса на деинституционализация на грижите за деца в риск в България, като организация с експертиза в теорията, обучението и изследванията на социалната работа, изцяло подкрепя този процес в страната и се противопоставя на всякакви опити за  ревизия и връщане назад. Вземайки предвид сложността на процеса на деинституционализация не сме и не си представяме, че той ще протече гладко и лесно. С оглед на това, че процесът е мащабен и се извършва на национално ниво, намираме за неизбежни възникващите предизвикателства. Ясно си даваме сметка за ограниченията на този процес и на рисковете, за които многократно сме предупреждавали – повторение на старата система в умален вид, заменяне на една резидентна грижа с друга, възпроизвеждане на медицинския модел на специализиране на структурите и пр. Поради това споделяме своите безпокойства и предлагаме възможни решения, за прилагането на които сме готови да дадем своя принос. Категорично не възприемаме подхода на търсене на всяка цена на виновник за трудностите в определени ситуации и едностранчиво разглеждане на проблемите. Трудностите и предизвикателствата изискват  интелигентен и  професионален подход и при анализа и при търсенето на решения. Според нас основните причини, които стоят в основата на съществуващите трудности, са недостигът на професионализъм на всички нива и сектори, и недостигът на междуинституционално и междусекторно партньорство, на основата на общо разбиране за най-добър интерес на детето.     Ние имаме разбирането, че деинституционализацията на децата е процес на междуинституционално взаимодействие, в който участват различни актьори, органи за закрила на детето и НПО, заедно в партньорство и осмислено взаимодействие, насочено към най-добрия интерес на децата. Смятаме, че има изключително спешна необходимост от задълбочен професионален анализ, който да аргументира сериозни промени в числеността, квалификацията и компетенциите на персонала в ЦНСТ и другите резидентни услуги. Намираме за уместно да се вземе предвид спецификата на потребностите на децата в новите услуги и да се преразгледа профила на работещите в тях. Според нас децата се нуждаят от професионалната подкрепа на социални работници, психолози и социални възпитатели/социални педагози.    Нашият опит в предоставяне на социални услуги, включително алтернативна грижа, показва, че от сериозна промяна в подготовката (и университетска, и продължаваща) се нуждаят и социалните работници, и психолозите. Отсъствието на ясни изисквания към тяхната компетентност се отразява на качеството на грижата и на ефективността на дейностите във всички услуги. Ключова роля в резидентните услуги според нас има възпитателят, който трябва да организира и споделя ежедневието на децата, да извършва психопедагогическо придружаване и подкрепа.  Изключително важно е да се променят квалификационната характеристика и изискванията за заемане на длъжностите педагог и възпитател. Промяната би следвало да бъде по посока на „преместване” на професиите от учителските към психопедагогическите професии в социалната работа, както е в повечето европейски страни. Смятаме, че част от решението на тези проблеми е създаването на  професионални стандарти за компетенции на всички заети в сферата на социалната работа и особено за социални работници, социални възпитатели/педагози и психолози.  Смятаме, че от сериозно професионализиране, т.е от общи, споделени и научно аргументирани професионални стандарти, ценности, познания и умения се нуждаят всички ангажирани в процеса на деинституционализация. Провежданите обучения не дават очаквания резултат и поради факта, че не са системни и често носят познания и умения, които не са вписани в изискванията за работа нито на държавните структури, нито в регламента на услугите. На практика „житейската педагогика” продължава да бъде единствената опора на грижата и подкрепата за децата в риск, което търпи крах особено при резидентната грижа.  Смятаме също, че програмата, която всяка услуга разработва, трябва да е концептуално аргументирана, така че екипът да има ясна визия какво прави и как го прави.  Това е начин на всяко ниво да се предяви изискване за качество. Част от причините за нерешаване на проблемите с професионализирането на социалната работа в социалните услуги и в системата за закрила според нас е и в смесването на ролите и компетенциите на държавната администрация и експертните структури в обществото. Ролята на държавната администрация според нас е да определи държавните изисквания към определена дейност и да ги предяви към експертни организации като университети, институти, изследователски и обучаващи структури, които да разработят и да предложат методологии, методики, програми за обучение, за директна работа и пр.  Това от една страна ще ориентира обучението във висшето и продължаващото образование към потребностите на практиката, а от друга – ще стимулира  развитието на пазар на интелектуални продукти в социалната работа.  Провеждането на деинституционализацията се нуждае от промяна на подхода на различните институции и организации от прехвърляне на „вината” към подхода „заедно”, подхода на споделена отговорност и загриженост за защита правата на децата. Ние смятаме, че училището има недостиг от работещи подходи, педагогически аргументирани интервенции за включване на децата в риск в учебния процес, за стимулиране на чувството на принадлежност на отделното дете към класа, към училището, за стимулирането му към постижения. Поради това учителите, децата и техните родители трябва да извървят пътя на промяна, за да станат по-чувствителни и толерантни към различието и децата в риск да могат да се интегрират в училищната среда, да се почувстват едни от тях и да проявят своите възможности. Една сравнително голяма група деца в резидентните услуги са деца с комплексни нужди и с психично страдание, които се нуждаят от здравни услуги за психично здраве, от услуги за правно придружаване, каквито няма на разположение или са крайно неефективни. В този смисъл трябва политиката и услугите за деца да се развиват изключително на междусекторен принцип и чрез въвеждане на интегрирани междусекторни услуги за децата в риск, които да поемат проблемите, надхвърлящи компетентността само на социалния, здравния или образователния сектор поотделно.       Ние споделяме идеята за прилагане на индивидуален подход на оценка, планиране на грижа и планирана подготовка на всяко конкретно дете, което предполага не универсални, а индивидуални решения, насочени към защита правата на конкретното дете. Притеснени сме от факта, че в публичното пространство от политици, граждански организации, дори от професионалисти се лансират тези, които противоречат радикално на този подход и го свеждат до  „професионални” клишета. Индивидуалният подход включва понякога и трудни решения, които отговарят на  интереса на конкретното дете. Този подход може да включва раздяла на детето с неговото семейство, раздяла на братя и сестри, когато имаме семейства, които злоупотребяват с децата, въвличат ги в употреба на наркотици, в просия, проституция  и пр.  Понякога тази раздяла изисква временно отдалечаване на детето от мястото на живеене на родителите, за да се предотврати въздействието на рисковите фактори на средата.  Различните деца имат различни потребности и нужди от грижа, което може да доведе до физическо разделяне на братя и сестри, което не означава прекъсване на връзките. Съхраняването на тези връзки далеч надхвърля осигуряването на физически контакт и е сфера, в която отново според интереса на детето може да се работи професионално.  Практиката показва, че децата различно посрещат промяната и често изпитват радост и нетърпение, но и страх, притеснение, тъга и пр. При настаняване на децата в новите услуги има период на въвеждане и адаптиране към непознатата среда, който зависи и от вида на настаняването, (планирано и подготвено или кризисно). Този начален период може да бъде приет като преходно пространство между новия и стария живот на детето и изисква високо компетентна професионална намеса и придружаване от страна на екипа. Не всяка трудност на детето в новото място следва да се адресира към правилността на решението за настаняване. Една от основните задачи в новите резидентни услуги  следва  да бъде постигане на отношения на връзка между деца и възрастни, принадлежност, сигурност в групата на всяко дете. Всичко това изисква различен период, интензивност и съдържание на професионалното придружаване. Относно данните, изнесени за случая на детето от ДДЛРГ  „Асен Златаров”, който Институт за социални дейности и практики управлява, бихме искали да кажем, че сме участвали в обсъждането на случая и  заставаме зад взетите решения.  Водещите аргументи на междуинституционалния екип за настаняване на детето в ЦНСТ извън София са множеството непроменени рискови фактори в семейната среда, наложили и мярката за закрила – настаняване на детето в институция; честите и продължителни негови бягства от дома и пребиваване в семейството;  последиците от това – отпадане на детето от училище, скитане по улиците, дишане на лепило, просия  и  въвличането му в неблагоприятни дейности за неговото развитие. В резултат на оценката на нуждите на детето, на социалната ситуация и на рисковите фактори са взети решения за временното му отделяне от семейната среда. В конкретния случай поради дългосрочните бягства от дома, при установяване на детето от органите на полицията е предприето кризисно настаняване в определената нова услуга със съдействието на Детска педагогическа стая към МВР и прокуратурата. Този конкретен случай показва и нуждата от високо професионална действия на екипа на ДВНМН за придружаване на деца, за които е предприето спешно настаняване.   В заключение бихме искали да кажем, че въпреки трудностите могат да се намерят организационни и професионални решения, гарантиращи най-добрия интерес на децата и защитата на техните права в новите форми на услуги. В търсенето на отговори на предизвикателствата можем да се опрем и на положителните промени в живота на деца, настъпили след тяхното извеждане от специализираните институции.                                                                                     Институт по социални дейности и практики София 1 юни 2015 г.                               
Децата- извършители на престъпления се нуждаят от разбиране и подкрепа
Децата- извършители на престъпления се нуждаят от разбиране и подкрепа   Институтът за социални дейности и практики организира за четвърти път международна конференция, посветена на темата за децата и правосъдието, но сега за първи път поставяме в центъра на вниманието не децата-жертви и свидетели на престъпления, а децата –извършители. Става дума за млади хора във висок риск, които трябва да посрещаме първо като деца, които имат нужда от подкрепа.   Това сподели пред журналисти проф. Нели Петрова по повод откриването на конференцията „Деца и правосъдие – иновативни подходи и практики” в Шумен на 28 май. Да споделят своя опит са поканени партньорски организации от Италия и Северна Ирландия. Благодарение на подкрепата на ОПРЧР успяхме да проучим опита на нашите партньори и да пилотираме една нова социална услуга за интензивна подкрепа за деца във висок риск и в конфликт със закона, подчерта проф. Петрова, създател и ръководител на Института за социални дейности и практики. Новата услуга вече работи в Шумен и в София, които ИСДП управлява. За да направим една истинска промяна, трябва да пробваме с различни модели и практики и ние с това опитваме да допринесем за реформата в детското правосъдие, защото според моето професионално мнение сме назад с около 30 години в тази област, подчерта проф. Петрова. Тя напомни, че Институтът като водеща НПО в областта на работата с деца в конфликт със закона обединява усилията си с всички институции, за да помага на тези деца с разбиране и с подкрепа. Комплексът за социални услуги в Шумен, който отбелязва своята десета годишнина, е един от първите места в България, където функционира специализирано помещение за изслушване на деца, т.нар. „синя стая”. В комплекса през годините се развиват и прилагат серия от иновативни практики в различни сфери от социалната работа с деца и семейства. На конференцията в Шумен е предвидена специална тържествена сесия по повод юбилея на КСУДС, а паралелно с форума е организирана изложба на картини, които деца от общността създават в рамките на арт ателие, част от пилотираната нова услуга за деца във висок риск. Приветствия към форума отправиха зам.кметът на общината Седат Кадир, зам.областният управител Шаренков, проф. д-р Маргарита Бонева, декан на Педагогическия факултет в Шуменския университет, Даниела Машева от Върховна касационна прокуратура, Емил Тодоров от АСП, Георги Богданов от Национална мрежа за децата, Лили Мирчева от Държавна агенция за закрила на детето. На участниците бяха предоставени наръчници за практики и модели в Европа и за опита на ИСДП в работата с деца извършители на престъпления. Заместник-кметът на Шумен г-н Кадир подчерта пред медиите, че гласуваното доверие на Института в областта на социалните услуги е оправдано и общината продължава да го подкрепя, защото услугите и проектите са с висока обществена значимост. В Италия и в Северна Ирландия функционират отделни системи на правосъдието за деца, които макар и много различни, си приличат в едно – в центъра е поставена подкрепата за детето в общността и защитата на правата му, а не автоматичното му наставяне в институция. И в двете държави има специални законови и нормативни актове, които уреждат въпросите на детското правосъдие. Много НПО работят в подкрепа на децата-извършители, за да бъдат успешно реинтегрирани в общността и да получат своята жизнена перспектива. За нас престъплението на едно дете е екстремна форма на комуникация със света, едно дълбоко страдание и наша задача е да разберем какво ни казва детето и да му помогнем да го изрази по друг начин, сподели Виториа Куондаматео от италинаската организация «Il fiore del deserto». Трябва да приемем тези деца с други очи, да ги премаме като личности, а не като извършители на престъпления и да им помогнем да тръгнат по един друг път, добави тя. В Северна Ирландия има отделни съдилища и отделна правосъдна система за деца, обясни Кейт Мофет от организацията «Include Youth”. Тя предлага комплекс от услуги по придружаване и подкрепа на млади хора, извършители на нарушения, като за мнозинството от тях се прилагат алтернативни мерки, а не наставяне в институции.  
Деца помагат с творчеството си на свои връстници в Африка
Деца помагат с творчеството си на свои връстници в Африка   Деца, които творят в арт ателие, организирано от Института за социални дейности и практики, ще подпомогнат свои връстници в Кения. Това ще стане, като част от средствата, дарени на благотворителна изложба на техни картини, бъдат дарени на италианската организация «Il fiore del deserto”, която управлява дом за серопозитивни деца в Кения.   Благотворителното събитие бе организирано с изключителен успех в София от Института по социални дейности и практики. Арт ателието е част от иновативната услуга «Интензивна социално-педагогическа подкрепа» и такива лаборатории за изкуство работят в комплексите на ИСДП в Шумен и в София. Младите художници са изключително развълнувани, че ще помогнат на други деца, които имат нужда от помощ, подчерта проф. Нели Петрова, ръководител на ИСДП, пред журналисти в Шумен. В областния град се провежда четвърта международна конференция, посветена на децата и правосъдието. Тя е организирана от Института, а създаденото от младите творци в арт лабораторията в Шумен бе показано на изложба паралелно с конференцията. Комплексът за социални услуги за деца и семейства в града, който Институтът по социални дейности и практики управлява, отбелязва десети рожден ден и изложбата бе част от програмата, посветена на юбилея. Ние сме достойни да даряваме, не само да получаваме помощ, подчерта проф. Петрова. Виториа Куондаматео от «Il fiore del deserto”, изключително развълнувана от жеста, със сълзи в очите благодари за подкрепата за селището в Африка, което те ръководят. Тя е особено впечатлена от факта, че средствата идват от вдъхновението и труда на деца, които също имат нужда от подкрепа.
Проведе се втора част на обучение „Оценка на потребностите на деца жертви” в рамките на проект “Чуй детето – става ли правосъдието дружелюбно към детето?”
Проведе се втора част на обучение „Оценка на потребностите на деца жертви” в рамките на проект “Чуй детето – става ли правосъдието дружелюбно към детето?” На 26 и 27 май в гр. Видин се проведе обучение на тема „Италианските  инструменти за оценка на потребностите на деца жертви. Споделяне на опит”, с лектори Виттория Куондаматео и Грета де Сантис от асоциация Il Fiore del deserto. Нашите партньори представиха пред мултидисциплинарния екип системата около деца, жертви на престъпление и насилие и съществуващите механизми за гарантиране на правата на децата в Италия. Специално пространство беше отделено за обсъждането на добра практика за взаимодействие между Болница Умберто I в гр. Рим, неправителствения сектор, системата за закрила, съда, прокуратурата и полицията. Умберто I e най-голямата болница в Европа и от няколко години успешно прилага т.нар. Розов код, който представлява оказването на специализиран прием и подкрепа на жени и деца, жертви на насилие, които постъпват в болницата. Друг основен акцент в обучението беше работата със семейства, които извършват насилие над децата си, по време на разследването и след приключването му. Материалите от обучението можете да свалите от тук и тук.
Приключи обучението „Супервизия в социалната работа”
Приключи обучението „Супервизия в социалната работа”   Приключи третият курс на обучението „Супервизия в социалната работа”, организирано от Институт по социални дейности и практики.   Този път то се състоя в Шумен, където участваха колеги от Варна, Търговище, Шумен, Омуртаг, професионалисти с опит в директната социална работа. В продължение на осем месеца те повишиха познанията си за подходите за личностна промяна,  за същността, различните концепции за супервизията, и развиха умения за договаряне, супервизията на случай, на социална работа със семейства, индивидуално и групово. Усвоиха нови техники за подкрепа на професионалното осмисляне и работиха като стажант- супервизори под супервизията на  проф. Нели Петрова, Даринка Янкова, Надя Стойкова, Елена Манасиева. Предстои провеждане на групови супервизии на супервизорите и в Шумен, каквито Институт по социални дейности и практики организира периодично в София. Ще ви информираме навреме за тях! Очаквайте дати наесен за провеждане на нов курс за обучение по „Супервизия в социалната работа” в София.