СТАНОВИЩЕ НА ИСДП

СТАНОВИЩЕ НА ИСДП

СТАНОВИЩЕ НА ИСДП

Относно: Ратифициране на Третия Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно процедура за разглеждане на молби

 

        Институт по социални дейности и практики, като неправителствена организация, работеща вече повече от 11 години в областта на гарантиране на правата на децата и на услугите за подкрепа на деца и семейства в риск и особено в качеството й на първата в България организация, разработила добри практики в изслушването и подкрепата на децата - жертви и/или свидетели на престъпление, приветства решението на ДАЗД да започне широка обществена дискусия във връзка с подготовката на страната ни за подписване и ратифициране на Третия Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно процедура за разглеждане на молби.

        Считаме, че с решението Комитетът по правата на детето да изпълнява ролята и на орган, пред който могат да бъдат подавани жалби за нарушения на правата на детето, регламентирани в КПД и факултативните протоколи към нея, се създава международноправен инструмент за тяхното разрешаване, като по този начин се гарантира, че на тези жалби се отдава нужното специално внимание. Разпоредбите за ефективни процедури за подаване на жалби за децата трябва да бъдат разглеждани като част от приложението на член 12 от КПД. Децата се нуждаят от достъп до процедури за подаване на жалби  във всички сфери на техния живот – в семейството, в алтернативна грижа, във всички институции и в службите и органите, които са предназначени за тях.

         Въпреки че формално в страната ни вътрешното законодателство (Закон за закрила на детето и подзаконовите нормативни актове към него) предвижда децата да имат възможност да подават лично сигнали и жалби за нарушаване на техните права до органите за закрила на детето, считаме, че все още това е по-скоро прецедент, отколкото установена практика. Според нас, за ефективно изпълнение на КПД и на Третия факултативен протокол към нея, е необходимо предприемането на допълнителни мерки - не само законодателни реформи, но и разработване и утвърждаване на специални леснодостъпни за деца процедури за подаване на жалби, отнасящи се до нарушения на правата на детето. Особено важно е да се гарантира ефективното упражняване на това право на децата - жертва на насилие, както и на децата, обект на системата за младежко правосъдие.

       Освен липсата на достъпен механизъм за подаване на жалби от деца и техни представители, въпреки заявената политическа воля, в страната ни все още не е стартирала реално реформата в областта на правосъдието за малолетни. По отношение на детското правосъдие у нас все още действа старата нормативна уредба, която не само не гарантира правата на децата и не осигурява „дружелюбно правосъдие”, но много често създава реални предпоставки за нарушаване на тези права, посредством налагането на най-тежките предвидени в нея наказания – настаняване в институции от затворен тип, на деца – жертви, а не извършители на противоправни деяния, каквито са например децата - жертви на сексуална експлоатация, децата, избягали от дома си поради упражнявано над тях насилие от родителите и т.н. Децата – обект на системата на правосъдие за малолетни, обикновено са и най-често засегнатите от липсата на лесно достъпен механизъм за жалби при нарушаване на техните права. Това е още една, изключително важна причина, системата на младежко правосъдие да бъде обект на спешни реформи, за да изпълни ефективно страната ни ангажиментите, определени в Третия факултативен протокол към КПД.

         Приветстваме решението на Комитета за правата на детето при изпълнението на функциите му по този протокол да прилага единствено процедури, щадящи психиката на детето, както и отново да акцентира, че разработването на чувствителни към детето процедури и стриктното им спазване е водещ принцип при осигуряване на правото на детето да изрази мнението си. Изслушването на детето във всяко съдебно и административно производство, при което се засягат неговите интереси, покрива широк аспект от съдебни изслушвания, включително всички съдебни дела, касаещи развод, попечителство, грижа или осиновяване, промяна на името, съдебни молби, отнасящи се до местоживеене, религия, образование, депозиране на пари и т.н., съдебни решения за национален или имиграционен статут или статут на бежанци и наказателни дела; това определение покрива също участието на държавата в международния съд.  Препратката към “административни процедури” разширява още повече целта и включва формалното вземане на решения в областта на социалните услуги, образованието, здравеопазването, планирането и решенията в областта на околната среда, социалното осигуряване, закрилата на детето, наемането на работа и администрирането на правосъдието за малолетни.

        Правото на детето да се намесва в съдебни или административни процедури, които го засягат трябва да се тълкува в широк смисъл, така че да обхваща всички тези ситуации, в които делата могат да засегнат детето, както в случаите, когато то самото ги е завело, например с подаване на жалба като жертва на малтретиране, и когато детето се намесва като страна по делото, така и когато е свидетел по дело. Категорично призната от Конвенцията на ООН е необходимостта от адаптиране на съда и другите официални органи, вземащи решения, към процедури, даващи възможност на децата да участват в тях. Когато става дума за изслушване в съда, това би могло да включва иновации, като по-голяма свобода във външния дизайн на пространството на съда, облеклото на съдиите и адвокатите, видеозапис на показанията, стенни екрани, отделни чакални и специална подготовка на децата-свидетели.

       Учебникът за подготовка на доклади по правата на човека, 1997, дава следния коментар: “Детето може да бъде изслушано по различни начини, в съответствие с този параграф: пряко, чрез представител или чрез подходящ орган. Всички тези форми представляват възможни алтернативи, като всяка една от тях е създадена, за да осигури на детето най-добрия начин за изразяване на собственото мнение свободно и информирано.

        Въпреки, че в чл.15 от Закона за закрила на детето е предвидено задължението на съдебните и административните органи да осигурят подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст, тази разпоредба има изключително широко тълкуване, което не гарантира интересите на детето. Разработеният и прилаган от ИСДП модел за изслушване на деца по граждански и наказателни дела в специализирани помещения, (т.н. сини стаи) от обучени професионалисти, по специална методика, след подготовка на детето, все още не е стандарт за работа, а само добра практика, прилагането на която зависи от редица условия и фактори, най-важният от които е желанието и готовността на съдиите и разследващите органи наистина да осигурят дружелюбна за детето среда за изслушване, дори когато в съответната област е налична такава синя стая.

Считаме, че е необходимо при разпитите на деца да се гарантира:
• Прилагането на мултиинституционален и мултидисциплинарен подход;
• Избягване на повторното травмиране на детето с включването му в многобройни процедури и разпити;
• Специална подготовка на детето, съобразена с възрастта и психичното му състояние;
• Разпитът на детето, жертва и /или свидетел на престъпление, да се провежда от специалисти, обучени за разпит на деца;
• Разпитът да се провежда в специализирано  помещение за разпит на деца с дружелюбна обстановка за детето, като е оборудвано в съответствие с международните стандарти и добър опит за разпит на деца;
• Разпитът се провежда еднократно, допустим е повторен разпит само за установяване на съществени факти по делото, които не са били известни при първоначалния разпит;
• Ограничаване събирането на една и съща информация от детето в хода на процеса;
• Съобразяване на разпита с индивидуалните особености на детето;
• Гарантиране правата на детето при противоречиви интереси;
• Гарантиране правата на детето за получаване на информация;
• През целия период на участие в правни процедури, детето да е обект на закрила.

        Считаме, че прилагането на тези стандарти е немислимо без подходяща подготовка на професионалистите - полицаи, разследващи органи, съдии, социални работници, поради което настояваме за законодателна реформа и финансово обезпечаване за осигуряване на специализирано обучение за изслушване на деца на тези категории лица, като и за финансово обезпечаване на изграждането на специализирани стаи за изслушване на децата и обезпечаване на достъпността до тези специализирани помещения за всяко дете.
        В тази връзка, ние категорично настояваме за законодателни промени, не само в новия Закон за детето, но и в НПК и ГПК. Настояваме за стартиране на планираната реформа в системата за младежко правосъдие, както и за приемане на стандарти за разпит на малолетни и непълнолетни лица, участници в правни процедури, които не само създават възможност за спазване на правото на детето да бъде изслушано в дружелюбна среда, но и да създадат гаранции, че това право действително ще бъде спазено, както от съда, така и другите разследващи и административни органи.