СТАНОВИЩЕ НА ИНСТИТУТ ПО СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И ПРАКТИКИ

СТАНОВИЩЕ НА ИНСТИТУТ ПО СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И ПРАКТИКИ
ОТНОСНО: ТРУДНОСТИ В ПРОЦЕСА НА ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА ГРИЖИТЕ ЗА ДЕЦА В РИСК  

 

 

Институт по социални дейности и практики, като организация с опит и принос в процеса на деинституционализация на грижите за деца в риск в България, като организация с експертиза в теорията, обучението и изследванията на социалната работа, изцяло подкрепя този процес в страната и се противопоставя на всякакви опити за  ревизия и връщане назад. Вземайки предвид сложността на процеса на деинституционализация не сме и не си представяме, че той ще протече гладко и лесно. С оглед на това, че процесът е мащабен и се извършва на национално ниво, намираме за неизбежни възникващите предизвикателства.

Ясно си даваме сметка за ограниченията на този процес и на рисковете, за които многократно сме предупреждавали – повторение на старата система в умален вид, заменяне на една резидентна грижа с друга, възпроизвеждане на медицинския модел на специализиране на структурите и пр. Поради това споделяме своите безпокойства и предлагаме възможни решения, за прилагането на които сме готови да дадем своя принос.

Категорично не възприемаме подхода на търсене на всяка цена на виновник за трудностите в определени ситуации и едностранчиво разглеждане на проблемите. Трудностите и предизвикателствата изискват  интелигентен и  професионален подход и при анализа и при търсенето на решения.

Според нас основните причини, които стоят в основата на съществуващите трудности, са недостигът на професионализъм на всички нива и сектори, и недостигът на междуинституционално и междусекторно партньорство, на основата на общо разбиране за най-добър интерес на детето.  

 

Ние имаме разбирането, че деинституционализацията на децата е процес на междуинституционално взаимодействие, в който участват различни актьори, органи за закрила на детето и НПО, заедно в партньорство и осмислено взаимодействие, насочено към най-добрия интерес на децата.

Смятаме, че има изключително спешна необходимост от задълбочен професионален анализ, който да аргументира сериозни промени в числеността, квалификацията и компетенциите на персонала в ЦНСТ и другите резидентни услуги. Намираме за уместно да се вземе предвид спецификата на потребностите на децата в новите услуги и да се преразгледа профила на работещите в тях. Според нас децата се нуждаят от професионалната подкрепа на социални работници, психолози и социални възпитатели/социални педагози.   

Нашият опит в предоставяне на социални услуги, включително алтернативна грижа, показва, че от сериозна промяна в подготовката (и университетска, и продължаваща) се нуждаят и социалните работници, и психолозите. Отсъствието на ясни изисквания към тяхната компетентност се отразява на качеството на грижата и на ефективността на дейностите във всички услуги.

Ключова роля в резидентните услуги според нас има възпитателят, който трябва да организира и споделя ежедневието на децата, да извършва психопедагогическо придружаване и подкрепа.  Изключително важно е да се променят квалификационната характеристика и изискванията за заемане на длъжностите педагог и възпитател. Промяната би следвало да бъде по посока на „преместване” на професиите от учителските към психопедагогическите професии в социалната работа, както е в повечето европейски страни. Смятаме, че част от решението на тези проблеми е създаването на  професионални стандарти за компетенции на всички заети в сферата на социалната работа и особено за социални работници, социални възпитатели/педагози и психолози. 

Смятаме, че от сериозно професионализиране, т.е от общи, споделени и научно аргументирани професионални стандарти, ценности, познания и умения се нуждаят всички ангажирани в процеса на деинституционализация.

Провежданите обучения не дават очаквания резултат и поради факта, че не са системни и често носят познания и умения, които не са вписани в изискванията за работа нито на държавните структури, нито в регламента на услугите. На практика „житейската педагогика” продължава да бъде единствената опора на грижата и подкрепата за децата в риск, което търпи крах особено при резидентната грижа.  Смятаме също, че програмата, която всяка услуга разработва, трябва да е концептуално аргументирана, така че екипът да има ясна визия какво прави и как го прави.  Това е начин на всяко ниво да се предяви изискване за качество.

Част от причините за нерешаване на проблемите с професионализирането на социалната работа в социалните услуги и в системата за закрила според нас е и в смесването на ролите и компетенциите на държавната администрация и експертните структури в обществото. Ролята на държавната администрация според нас е да определи държавните изисквания към определена дейност и да ги предяви към експертни организации като университети, институти, изследователски и обучаващи структури, които да разработят и да предложат методологии, методики, програми за обучение, за директна работа и пр.  Това от една страна ще ориентира обучението във висшето и продължаващото образование към потребностите на практиката, а от друга – ще стимулира  развитието на пазар на интелектуални продукти в социалната работа. 

Провеждането на деинституционализацията се нуждае от промяна на подхода на различните институции и организации от прехвърляне на „вината” към подхода „заедно”, подхода на споделена отговорност и загриженост за защита правата на децата.

Ние смятаме, че училището има недостиг от работещи подходи, педагогически аргументирани интервенции за включване на децата в риск в учебния процес, за стимулиране на чувството на принадлежност на отделното дете към класа, към училището, за стимулирането му към постижения. Поради това учителите, децата и техните родители трябва да извървят пътя на промяна, за да станат по-чувствителни и толерантни към различието и децата в риск да могат да се интегрират в училищната среда, да се почувстват едни от тях и да проявят своите възможности.

Една сравнително голяма група деца в резидентните услуги са деца с комплексни нужди и с психично страдание, които се нуждаят от здравни услуги за психично здраве, от услуги за правно придружаване, каквито няма на разположение или са крайно неефективни. В този смисъл трябва политиката и услугите за деца да се развиват изключително на междусекторен принцип и чрез въвеждане на интегрирани междусекторни услуги за децата в риск, които да поемат проблемите, надхвърлящи компетентността само на социалния, здравния или образователния сектор поотделно.    

 

Ние споделяме идеята за прилагане на индивидуален подход на оценка, планиране на грижа и планирана подготовка на всяко конкретно дете, което предполага не универсални, а индивидуални решения, насочени към защита правата на конкретното дете. Притеснени сме от факта, че в публичното пространство от политици, граждански организации, дори от професионалисти се лансират тези, които противоречат радикално на този подход и го свеждат до  „професионални” клишета.

Индивидуалният подход включва понякога и трудни решения, които отговарят на  интереса на конкретното дете. Този подход може да включва раздяла на детето с неговото семейство, раздяла на братя и сестри, когато имаме семейства, които злоупотребяват с децата, въвличат ги в употреба на наркотици, в просия, проституция  и пр.  Понякога тази раздяла изисква временно отдалечаване на детето от мястото на живеене на родителите, за да се предотврати въздействието на рисковите фактори на средата.  Различните деца имат различни потребности и нужди от грижа, което може да доведе до физическо разделяне на братя и сестри, което не означава прекъсване на връзките.

Съхраняването на тези връзки далеч надхвърля осигуряването на физически контакт и е сфера, в която отново според интереса на детето може да се работи професионално.  Практиката показва, че децата различно посрещат промяната и често изпитват радост и нетърпение, но и страх, притеснение, тъга и пр. При настаняване на децата в новите услуги има период на въвеждане и адаптиране към непознатата среда, който зависи и от вида на настаняването, (планирано и подготвено или кризисно). Този начален период може да бъде приет като преходно пространство между новия и стария живот на детето и изисква високо компетентна професионална намеса и придружаване от страна на екипа. Не всяка трудност на детето в новото място следва да се адресира към правилността на решението за настаняване. Една от основните задачи в новите резидентни услуги  следва  да бъде постигане на отношения на връзка между деца и възрастни, принадлежност, сигурност в групата на всяко дете. Всичко това изисква различен период, интензивност и съдържание на професионалното придружаване.

Относно данните, изнесени за случая на детето от ДДЛРГ  „Асен Златаров”, който Институт за социални дейности и практики управлява, бихме искали да кажем, че сме участвали в обсъждането на случая и  заставаме зад взетите решения. 

Водещите аргументи на междуинституционалния екип за настаняване на детето в ЦНСТ извън София са множеството непроменени рискови фактори в семейната среда, наложили и мярката за закрила – настаняване на детето в институция; честите и продължителни негови бягства от дома и пребиваване в семейството;  последиците от това – отпадане на детето от училище, скитане по улиците, дишане на лепило, просия  и  въвличането му в неблагоприятни дейности за неговото развитие. В резултат на оценката на нуждите на детето, на социалната ситуация и на рисковите фактори са взети решения за временното му отделяне от семейната среда. В конкретния случай поради дългосрочните бягства от дома, при установяване на детето от органите на полицията е предприето кризисно настаняване в определената нова услуга със съдействието на Детска педагогическа стая към МВР и прокуратурата. Този конкретен случай показва и нуждата от високо професионална действия на екипа на ДВНМН за придружаване на деца, за които е предприето спешно настаняване.

 

В заключение бихме искали да кажем, че въпреки трудностите могат да се намерят организационни и професионални решения, гарантиращи най-добрия интерес на децата и защитата на техните права в новите форми на услуги. В търсенето на отговори на предизвикателствата можем да се опрем и на положителните промени в живота на деца, настъпили след тяхното извеждане от специализираните институции.

         

                                                                          Институт по социални дейности и практики

София

1 юни 2015 г.