Подкрепата след наказанието: поглед от професионалисти за професионалисти

Подкрепата след наказанието: поглед от професионалисти за професионалисти

Практики и опит в подкрепата на младежи, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, бяха споделени от Институт по социални дейности и практики, представители на Агенцията по социално подпомагане, пенитенциарни институции и неправителствени организации на конференцията „Живот с присъда и след нея”, организирана в София от Институт по социални дейности и практики в партньорство с фондация С.Е.Г.А.

Събитието беше уважено от зам-министъра на МВР, г-н Цвятко Георгиев, който изказа увереност в бъдещите резултати при подхода, прилаган от Института - разработване на иновативни методи за подкрепа и прилагането им в социалната практика на услугите, които управлява и спрямо техните клиенти.   За младежите, лишени от свобода, това е интегрираната услуга за последваща подкрепа, която им се предоставя в първите шест месеца след напускане на затворената институция. Те я припознават като „шанс навън” – придружаване в първите им стъпки на свобода, съдействие за лични документи, настаняване, подход към трудова заетост и към образование. И още – правни консултации, психологическа подкрепа, укрепване на връзките със семейство и с приятелите. Услугата е доброволна – всеки може да се възползва от нея, стига да пожелае. Институт по социални дейности и практики я предоставя чрез Центровете за обществена подкрепа в София и Комплексите за услуги в Шумен и Видин.

Работата на екипите стартира с информационни срещи с различни институции за представяне на интегрираната услуга, теренни обходи по кварталите, срещи в поправителен дом, затвори и затворнически общежития със служители и осъдени, индивидуални консултации и групова работа. 83-ма осъдени–клиенти на услугата, разработена мултиинституционална мрежа за сътрудничество по места, идентифицирани настоящи и нови ресурси в общността – това са част от резултатите от работа на Института през последните 7 месеца.  

„Осъдените излизат с ясното съзнание, че не искат да се върнат обратно – споделят специалисти от екипа в Шумен – Навън се сблъскват с едно значително количество документи, често не разбират административните служители, които ползват професионален език”.  Тук идва ролята на придружаването от страна на социалния работник, към което „в началото подхождат недоверчиво”. „По-различното, несанкциониращото отношение, чувството свободно да обсъждаш трудностите и да излееш напрежението” – може би това са факторите, които променят нагласите и представата на осъдените за подкрепа – от финансова в началото към цялостна и психологическа в края на придружаването.

Ако опитът на екипите на Института е различен спрямо случаите, които придружават, то предизвикателствата, с които се сблъскват в различните райони са близки:

  • Стереотипите в общността, които допълнително маргинализират осъдените – шанс навън не е необходим, защото няма да се използва; подкрепата към точно тези лица, при реалната необходимост за подкрепа от страна на хора, които не са криминално проявени, е ненужна.  
  • Невъзможност за включване в курсове за квалификация – голяма част от осъдените са без завършено основно образование, факт, който ги лишава от шанс да намерят законна, дори и нискоквалифицирана, работа.
  • Основно предизвикателство пред осъдените в първите дни остава посрещането на базисните потребности: дрехи, дом, храна.

Конференцията кръстоса различни практики и опит на специалистите, които могат да осигурят подкрепа след наказанието, илюстриращи тенденциите за избягване на корекционно-наказателния подход и към подкрепа за социалното вграждане на осъдените.  

 

Случаят Бойчинови

„Стремим се да превърнем Поправителния дом от място за изолация в място за подкрепа” – сподели г-жа Надя Цветкова, началник сектор СДВР – Бойчиновци. По време на престоя се отделя внимание на възможностите за образование, квалификация, подготовка за трудова заетост и личностно развитие на младежите. Така над 80% от момчетата там вече са преминали квалификационни курсове, които биха могли да им осигурят работа, след напускането на институцията. Полагат се усилия за развиване или възстановяване на отношенията със семействата им и за това, да се запази връзката с външния свят под една или друга форма. За последната една година в практика се превръщат срещите с техни връстници в Бойчиновци и Монтана, както и събития с културен и исторически характер. Оценката на нуждите и проблемните зони, върху които се работи по време на престоя, се изготвя съвместно с лишените от свобода. Това осигурява включване и възможност те сами да посочат грешките си, като ролята на социалния работник остава по-скоро придружаваща в този процес. Като полезен инструмент, подкрепящ работата, тя определи Картата за оценка на потребностите на осъдените и събирането на информация за детето от момента на постъпването в институцията, по време на целия престой и подготовката за напускане.

 „Сътрудничеството с неправителствените организации по проекти, свързани със здравното образование и бъдещо интегриране е важно – заключи г-жа Цветкова – има интензифициране на срещите с Центровете за обществена подкрепа, които в София, Сливен и Монтана вече работят с насочени от дома младежи”.  

 

Случаят Враца

Структурите на Агенция по социално подпомагане „посрещат” осъдените в първите дни на свобода, като необходимостта от тяхната работа е очертана от проблемите на самите осъдени. Голяма част от тях не разполагат с валидни лични документи или изобщо не притежават такива.

Г-жа Димитрийка Цанова, директор на Дирекция „Социално подпомагане” - Враца, сподели инициатива от затвора във Враца, която разрешава този проблем, макар и на локално ниво. Социалните работници от ДСП влизат в местата за задържане по предварителна справка, в която се посочват осъдените, на които предстои напускане на институцията.  Задачата им е да информират осъдения за това, което го очаква навън. Важна част от работата им е да го запознаят с документите и формулярите, с които ще се сблъска в още в първите си дни на свобода. При излизане, лицето получава лична карта и финансовата помощ чрез пощенски запис – така  предотвратяват първия сблъсък на осъдените със система, чиито език не разбират.

 

Осем пъти е по-ниска вероятността лицето, което е на свобода да се върне в затвора, ако е трудоостроено. Това сподели г-н Петър Василев, дългогодишен служител и бивш главен директор на Главна дирекция за изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието. Най-рискови, според него, за рецидив са първите 6 месеца след освобождаването – това е времето, в което подкрепата следва да бъде интензивна. В края на третата година след излизането от затвора 90% от тези, които са извършили престъпление, вече са взели своето решение – това е времето, в което рецидивът рязко намалява. След 5-тата година вероятността за рецидив от страна на осъдения е равна на вероятността един обикновен човек, който няма криминална биография, да извърши престъпление.

 

Случаят на г-н М.С - на свобода по Коледа

Подкрепата след наказанието, която Институт по социални дейности и практики осигурява, обхваща най-рисковия период в живота на лишените от свобода. Тя ще продължи да бъде предлагана, както за непълнолетни извършители, така и за навършили 18 години, и след приключване на проекта, като част от социалните услуги в Центровете за обществена подкрепа в София и Комплексите за услуги в Шумен и Видин. Към услугата Институт по социални дейности разработва допълнителни ресурси - наръчник и мултимедия за професионалисти, които работят с осъдени, както и "Пътеводител" за осъдените, в който те ще намерят полезна информация за подготовката им за освобождаване, първите им стъпки на свобода, както и адреси и контакти на институции и организации, които могат да ги подкрепят „навън”.

 

Галерия