Девети Европейски форум за правата на детето

Девети Европейски форум за правата на детето

 

На 3 и 4 юни 2015 година в Брюксел се проведе деветият годишен форум за правата на детето, който тази година бе посветен на интегрираните системи за закрила на детето, организиран от Европейската комисия.

 

Значението, което се отдава на правата на детето в ЕС пролича от участието на двама европейски комисари – г-жа Вера Юрова (правосъдие, потребители и равенството на половете, чрез видеообръщение) и г-н Тибор Наврачич (образование, култура, младежта и правата на гражданите), както и приветствията от г-жа Ана-Мария Кораца Билд, съпредседател на Интергрупата за правата на детето в Европейския парламент и Рейнис Узулниекс от името на Латвийското председателство на Съвета на ЕС.

Основното послание на Форума към новоизбраните органи на ЕС, както и към националните правителства е, че въпреки четвъртвековното въздействие на Конвенцията за правата на детето, развиващото се европейско право в тази област, политическите ангажименти и финансови инструменти, защитата на правата на децата в ЕС все още се нуждае от сериозни и координирани усилия. Изследванията сочат, че една четвърт от децата в ЕС живеят в бедност и са изложени на огромен риск; насилието над децата е устойчив феномен в много от държавите членки; ежегодно се съобщава за 250 000 случая на изчезнали деца; 15 % от известните жертви на трафик на хора са деца; над един милион деца в Европа живеят в специализирани институции, всяка година една четвърт от новите кандидати за убежище са деца.

В Европейския съюз системите за закрила на детето са преди всичко отговорност на отделните държави членки. ЕС обаче има мандат за определянето на общи правила в области, в които правата на децата следва да се вземат под внимание — например правата им в рамките на наказателни производства, във връзка със свободното движение в ЕС, предоставянето на убежище или трафика на хора. ЕС може също така да играе роля в случаите, в които безопасността на детето е въпрос, към който има отношение повече от една държава, например когато дете без придружител преминава от една държава в друга или пък в случаите на изчезване на деца.

Ключов акцент от форума бе посланието, че системите за закрила могат да работят в интерес на детето само ако гарантират, че всички, които работят с деца – в системите на образованието, здравеопазването, социалните грижи и услуги, както и правосъдието, гражданското общество и общността – работят заедно за изграждането на среда, осигуряваща закрила за всички деца, и поставяща на първо място висшият интерес на детето.  С други думи системите за закрила работят като интегрираща другите системи, които имат досег с деца, особено при най-уязвимите групи, т.е. деца и семейства, които имат комплекс от проблеми и се нуждят от интегриран оттовор на техните потребности. Отговорност на държавите е да разработят и внедрят системи за изследване, наблюдение и анализ на координираната система за закрила на детето на ниво дете и семейство, общност, на национално и европийско ниво.

Като най-уязвими групи, които имат нужда от допълнителна целенасочена и базирана на техните нужди подкрепа, се определят децата, жертви на насилие; децата и семействата в бедност; етнически малцинства и особено ромите, деца в конфликт със закона, семейства и деца с увреждания.

Чрез онлайн консултация, проведена през 2014 г., с различни заинтересовани страни, Европейската комисия е разработила 10 проекто - принципа за интегрирани системи за закрила на детето, които бяха дискутирани по време на форума на високо ниво:

1) всяко дете е признато, уважавано и защитено като носител на права и особено на правото на защита;

2) никое дете не може да бъде дискриминирано;

3) системите за закрила на детето включват мерки за превенция;

4) семействата получават подкрепа за грижи за детето;

5) обществото е информирано и подкрепя правото на детето за защита от всички форми на насилие;

6) системите за закрила на детето предоставят адекватни грижи в съответствие с международните стандарти, включително Насоките на ООН за алтернативни грижи за деца;

7) системите за закрила на детето разполагат с механизми за транснационални и през гранични случаи;

8) за всяко дете трябва да бъде осигурен отговорен възрастен или институция, които осигуряват правна подкрепа (вкл. настойничество);

9) всички професионалисти, работещи с деца, получават адекватно и периодично обучение за идентифициране на рисковете и съобщаване на насилие срещу деца;

10) държавите създават безопасни, широко разгласени, конфиденциални и достъпни механизми за съобщаване.

Тези принципи, дискутирани от форума, стъпват върху подход, базиран на правата на детето като поставят акцент върху изграждането на резилиънс в децата и капацитет да защитават своите права, както и хоризонталните принципи от КПД: най-добър интерес на детето, недискриминация, детско участие и право на живот, оцеляване и развитие.

Целта на принципите е да допринесат за изграждането на среда, осигуряваща закрила за всички деца съгласно чл. 19 от КПД за предприемане на „всички необходими законодателни, административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице, на което то е поверено.” Повече информация за форума и самите проекто-принципи може да бъде видяна на http://ec.europa.eu/justice/fundamental-rights/files/2015_forum_roc_background_en.pdf

Участниците във форума се обединиха около отговорността на ЕС и държавите членки да закрилят най-уязвимите в обществото и нуждата да се активизират усилията в още по-голяма степен за да се гарантира, че всички европейски и национални политики подпомагат системите за закрила, съобразени с интересите на детето.

Участниците във Форума от България призовават държавните институции и гражданското общество да предприемат стъпки към още по-пълно интегриране на принципите в законодателството и политиките за защита на правата на децата. Като част от загрижената професионална общност, нашият принос е налице като потвърждаваме желанието си да партнираме добронамерено в името на най-добрия интерес на детето.

Доц. Д-р Велина Тодорова, Институт за държавата и правото при БАН

Дани Колева, Национална мрежа за децата,

Проф. Нели Петрова, Председател Институт по социални дейности и практики