Събития

10 години рисуваме детството
10 години рисуваме детството Комплексът за социални услуги в Шумен отбеляза 10 години от създаването си. Официалното откриване беше на 2 октомври 2005 година. "Изминаха 10 години, изпълнени с ентусиазъм в работата на екипа, професионализиране,  партньорство и съвместна работа. Днес ние се обръщаме към нашите партньори с благодарност за споделената работа и грижа за децата и родителите, с които работихме съвместно през изминалите години", каза Директорът на Комплекса Венета Господинова. Празничният ден започна с тържествена среща на екипа на Комплекса с партньорите - Община Шумен, Отделите за закрила на детето, Центъра за майчино и детско здраве, Семейно консултативните центрове в Шумен, Велики Преслав и Нови пазар, Общински здравен център и много други.  По късно през  деня, Комплексът представи открити сесии с деца и родители. Жителите на Шумен имаха възможност да наблюдават: Сесия на Училище за бременни; Арт ателие с тийнейджъри Ателие "Житейски умения" с децата от Центъра за работа с деца на улицата.
Правителствена делегация от Украйна посети ЦОП – София
Правителствена делегация от Украйна посети ЦОП – София Практиките и опитът на Институт по социални дейности и практики в развитието и предоставянето на социални услуги за деца бяха фокус на визитата, организирана по инициатива на УНИЦЕФ – България. Сред официалните гости от Украйна присъстваха г-н Сергей Устименко, заместник-министър, отговарящ за Европейската интеграция, представители на Министерството на социалната политика, Началникът на кабинета на Президента, Комисарят на Президента по детски права и специалисти, работещи за развитието на социалната политика и услуги. Делегацията прояви интерес към процеса по предоставяне на услуги на практика, постиженията и предизвикателствата в неговото развитие и към координирането му на междуинституционално ниво.  Планирането, създаването и финансирането на социални услуги, системата за закрила на детето, делегирането на социални услуги на външни доставчици, както и българският опит в децентрализацията на предоставянето на социални услуги бяха част от темите, по които специалистите споделиха своя опит. Специален интерес предизвика  иновативният,  приоритетен за организацията  пакет от услуги и техники за подкрепа на деца и родители – интензивна подкрепа за деца в конфликт със закона, подкрепа за деца, жертва на насилие, приемна грижа. Посетена бе и „Синята стая”, която е предназначена  за щадящо изслушване на деца, участници в процедури.  
Незабавна реформа в детското правосъдие искат неправителствени организации
Незабавна реформа в детското правосъдие искат неправителствени организации Стартира мащабна обществена кампания “Детство без решетки” за пълно зачитане на правата на децата в конфликт със закона   София, 24 септември  2015 г . Незабавна реформа в детското правосъдие за пълното зачитане на правата на децата в България поискаха днес неправителствени организации на специална пресконференция в София. През изминалата година над 10 000 деца в България са били засегнати от действащия 60- годишен Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН), а над 2000 деца са преминали през затворени институции - поправителни домове, следствени арести, полицейски и гранични управления, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, интернати. Организациите - Български хелзинкски комитет, Институт по социални дейности и практики и Национална мрежа за децата - обърнаха внимание на редица сигнали и данни2 във връзка със следните проблеми в затворените институции за деца: Множество данни за насилие и малтретиране на деца в местата за лишаване от свобода - поправителни домове, арести, полицейски и гранични управления, домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни, интернати. Настаняване при неприемливи материални условия (липсваща или лоша вентилация, хигиена, осветление, отопление и съоръжения за топла вода, санитарни помещения и други). Никакъв достъп до образование (като в следствените арести) или лошо качество на образованието. Липса на достъп до адекватна медицинска помощ. Всичко това представлява сериозно нарушение на международното право по правата на човека, включително на Конвенцията на ООН за правата на детето, според която лишаването от свобода трябва да се налага само като крайна мярка и за възможно най-кратък период. В България деца са лишавани от свобода често противозаконно или произволно и за продължителни периоди от време. Остарелият като подход ЗБППМН от 1958 г. продължава да наказва деца за “противообществени прояви”, включително статусни нарушения като бягство от вкъщи и дома, скитничество, просия, проституция и други, за които възрастните не се наказват по никакъв начин. Подобно поведение обикновено сигнализира за проблеми в грижите за детето и изисква адекватна реакция и подкрепа. Комитетът на ООН за правата на детето още през 2008 г. категорично препоръчва на България изваждане от употреба на всеобхватното и водещото до произвол понятие „противообществена проява“. България е критикувана многократно от различни международни и национални организации за своята неадекватна към правата на детето правосъдна система. Това се случи няколко пъти и през 2015 г. от страна на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и на нечовешкото или унизително отнасяне или наказание и от Комисаря по правата на човека към Съвета на Европа. Като опит за справяне с част от описаните по-горе проблеми, през август 2011 г. бе приета Концепцията за държавна политика в областта на детското правосъдие. Две години по-късно бе приета и Пътната карта за изпълнение на Концепцията за периода 2013–2014 г., която изтече миналата година, без да има съществен напредък по заложените дейности в посока необходимата реформа. На пресконференцията участва и зам-правосъдния министър Вергиния Мичева-Русева, която разказа за визията на държавата за реформата в детското правосъдие. През юни 2015 г. бе стартирана работна група за изготвяне на нов специален закон за детско правосъдие. От 1 октомври се очаква да стартират пет пилотни съдилища със специализирани детски състави в Варна, Пловдив и Козлодуй. В страната също вече работят 14 сини стаи, пространства за щадящо изслушване на деца, жертви, свидетели и извършители на престъпления, и се работи по изграждането на още пет. Макар поетите ангажименти от държавата да представляват положителен опит за промяна на системата на детското правосъдие, все още липсва цялостен подход към децата в конфликт със закона и реформата на сегашната система остава частична. Тя изисква не само промени в съдебната система, но също и в системите на образованието, здравеопазването и социалните грижи, както и системата на МВР. Децата, които попадат в затворените институции, са изключително уязвими. Повечето от тях са били малтретирани или неглижирани. Семействата им често живеят в крайна бедност, без достъп до адекватни услуги и подкрепа. В България деца, които на практика са жертви, са третирани като престъпници. Десетки хиляди деца в България плащат с настоящето и бъдещето си за липсата на ефективни действия от страна на отговорните институции, заявиха организациите. По време на съвместната пресконференция те категорично се обявиха за приоритизиране на реформата в детското правосъдие и настояха за: Отмяна на остарелия Закон за борба срещу противообществените прояви и закриване на социално-педагогически интернат (СПИ) и реформиране на възпитателно училище-интернат (ВУИ). Приемане на нов специален закон в тази област, отговарящ на международните стандарти, така че да се създадат специализирани детски съдилища, да се въведат стандарти за защита срещу произволно задържане, да се осигури справедлив процес, достъпна и качествена правна помощ. Развитие на нови услуги и мерки, алтернативни на лишаването от свобода. Развиване и прилагане на ефективни програми и услуги за превенция, подкрепа, реинтеграция и ресоциализация на децата и младите хора. Специализация на професионалистите, работещи с деца, и повишаване на капацитета им. Осигуряване на адекватни материални условия в институциите; гарантиране на достъп до качествено образование и здравеопазване във всички места, в които деца се лишават от свобода; прекратяване на насилието. Трите организации са изпратили  отворено писм о  до отговорните институции с искане за цялостна реформа в детското правосъдие, и са отправили експертни препоръки. Вярвайки, че всеки ден без реформа в детското правосъдие е един ден по-малко детство, организаторите обявиха и началото на мащабна обществена кампания “Детство без решетки”, която цели да подкрепи реформата и да доведе до приемането на нов закон за детско правосъдие. За да подкрепят искането за законодателна промяна, гражданите могат да подпишат онлайн петицията  тук  , която ще бъде внесена в Министерския съвет и Народното събрание на Република България.
Открита е Детска и младежка зона в Сливен
Открита е Детска и младежка зона в Сливен С официалното откриване на Детска и младежка зона започна работа Комплексът от услуги за деца в конфликт със закона в Сливен. Той обединява Център за интензивна социално-възпитателна подкрепа, Преходно жилище и Наблюдавано жилище в мрежа от услуги, насочени към подкрепа, придружаване и помощ за ресоциализация и реинтеграция на деца в конфликт със закона. Институт по социални дейности и практики се ангажира с цялостното му управление, в партньорство с община Сливен и УНИЦЕФ. Дейността му ще бъде насочена основно към деца в конфликт със закона, уязвими деца, както и деца във висок риск. Услугите, които Комплексът предлага: Център за интензивна социално-възпитателна подкрепа – предоставя услуги по превенция на отпадане от училище и поведение в конфликт със закона, както и придружаване и подкрепа за ресоциализация в рамките на съществуващия Център за работа с деца на улицата (ЦРДУ) в Сливен. Центърът ще се специализира като услуга за деца в конфликт със закона и техните семейства с нова методика на работа, включваща ежедневна интензивна работа с детето от специалисти в подкрепата му за позитивно социално включване. Част от услугите са изнесени на място в Детска и младежка зона в кв. „Надежда“ в Сливен, за улеснят общността в достъпа й до услугите. Наблюдавано жилище, което предоставя временно настаняване на младежи, навършили 18 години, напуснали поправително-възпитателни институции. Преходно жилище, осигуряващо временно настаняване на деца под 18-годишна възраст, напуснали поправително-възпитателни институции.    
Сензитивиращ семинар за професионалисти, работещи с младежи, изтърпели наказание лишаване от свобода
Сензитивиращ семинар за професионалисти, работещи с младежи, изтърпели наказание лишаване от свобода   На 17 и 18 септември 2015 г. в гр. София Институт по социални дейности и практики проведе Сензитивиращ семинар, насочен към повишаване на чувствителността на професионалистите от различни сфери по проблемите на последващата подкрепа на младите хора, изтърпели наказание лишаване от свобода.   Събитието бе пилотно по проект „Интегрирана услуга за последваща подкрепа на младежи, изтърпели наказание лишаване от свобода”, осъществяван от ИСДП в партньорство с  фондация С.Е.Г.А. по Програма BG 15 „Корекционни услуги, включително без прилагане на мерки за задържане“, Малка грантова схема, финансирана от Норвежки финансов механизъм 2009-2014.   Конкретните ангажименти към младежите на всяка една от структурите бяха представени пред 50 служители от социалните услуги, местата за лишаване от свобода, структурите на Агенция по заетостта и полицията, работещи с младежи,  изтърпели наказание лишаване от свобода, включително и младежи от ромския етнос. Акцент беше поставен върху новата „Интегрирана услуга” за младежи, изтърпели наказанието си в затвора, която Институт по социални дейности и практики ще предоставя от края на месец септември 2015 г. Услугата ще включва както дейности по посредничество и придружаване за осигуряване на техните базовите потребности при първите им стъпки на свобода, така и социална, психологическа и правна подкрепа за период от шест месеца след излизане от затвора. Една от целите на семинара бе да се обсъди нуждата от информация за съществуващите услуги и изграждането на работеща партньорска мрежа за ефективна последваща подкрепа за младежите. Бяха набелязани и насоки за взаимодействие при бъдещото предоставяне на „Интегрираната услуга” за тази целева група младежи. В рамките на събитието бяха проучени потребностите от подкрепа и обучение на институциите, които работят с младежите в София, Шумен и Видин, както и на служителите от затворите.
Уроци от и за деинституционализацията
Уроци от и за деинституционализацията   Институт по социални дейности и практики затвори вратите на Дом за деца «Асен Златаров» в София.    Като финално събитие на 16 септември  Институтът организира кръгла маса, под надслов „Уроци от и за деинституционализацията” и представи анализ на двугодишния си модел на социална практика в Дома. На събитието присъстваха председателят на Държавната агенция за закрила на детето г- жа Ева Жечева, партньори от държавните институции и неправителствения сектор.  Фокус на срещата беше осмисления опит, практики и равносметка на процеса  на закриване на една институция. Водещи акценти, които бяха поставени на дискусия: Нуждите на децата в алтернативна грижа Децата в алтернативна грижа са от семейства във висока степен на уязвимост, неглижирани, преживяват  психично страдание. Те са дългосрочно институционализирани, което се характеризира с раздяла със семейството, отглеждане в институция с правила и режим и прилагане на модела „някой друг да се грижи за теб”. При преобладаващата част от тях не  се отчита стабилност на грижата, а по-скоро промяна, която има три  възможни сценария: най- благоприятният – „семейство – институция”; „семейство – институция и отново институция”; „институция, друга институция и дом Асен Златаров”.  При по- голяма част от децата последиците се проявяват като множество трудности  и проблеми, които стават най- видими в пубертета.   Финансови и човешки ресурси в услугите Наличието на ресурси, човешки и финансови, е предпоставка за успеха при реализирането на многообразието от дейности. Практиката в Дом „Асен Златаров” очертава категорично необходимостта да се работи за издигане на професията социален възпитател, различна от тези на възпитателя в училище и социалния работник. Това поставя и изискването за  нови форми на обучение, насочени към доброто отношение към децата, придружаването им във всички дейности в резидентните услуги и структуриране на повече идеи, които обясняват какво стои зад поведението на децата и какво ни казват децата с тези поведения. Добрата грижа за децата предполага висок професионализъм, привличане на професионалисти с много добра подготовка и квалификация – проблем, валиден за всички резидентни услуги у нас. Една от проявите на този проблем е голямототекучество. Причините са различни, но най- често се свеждат до стрес и професионална безпомощност, съчетани с ниско заплащане. Финансово обезпечаване на качеството на услугата: близо 60% от средствата са разпределяни за заплати и осигуровки на служителите, при обичайното ниско средно заплащане в сектора. 36% от средствата са покривали общата издръжка на услугата. От тях, през двете години на управление, най-високи са дяловете на разходите за храна, за издръжка на сградата и за външни услуги. Сравнително нисък остава делът за издръжка на децата. Това отново показва по недвусмислен начин необходимостта от увеличаване на държавния единен стандарт, за да се гарантира добра грижа за децата.   Инструменти и мерки за междуинституционално взаимодействие Обикновено, междуинституционалното взаимодействие има различна интензивност и зависи от редица обективни фактори. В практиката при „Асен Златаров” гледната точка на партньорите варира от приемане на модела до пълно отхвърляне, дори упрекване. Изисква се дълго съвместно работене, за да се стигне до споделено разбиране и съвместни решения.   Кои са уроците от опита в „Асен Златаров”? Здравите деца в резидентните услуги не са „лесни деца” и в противоречие с широко разпространеното вярване, те са уязвими и се нуждаят от специални грижи. Това са  деца с комплексни нужди, множество проблеми, някои от тях са във висока степен на риск и формата на грижа и придружаването в  резидентната услуга не са достатъчни. Работата с децата в алтернативна грижа предполага нови идеи, нови форми на интегрирани услуги като интензивна социална- падагогическа подкрепа, психо- социална подкрепа и др. Работата с децата поставя изискването за експертиза на екипа, т. е. да знае всеки специалист какво прави, за друга подготвеност и компетентност, за въвеждане на нова професионална фигура на социален възпитател в резидентните услуги. От ключово значение е и въвличането на много актьори, включване на представители на различни институции, като ОЗД, Училище, МВР, МКБППМН, Община, социални услуги, доброволци. Изисква се много съвместна и продължителна междуинституционална работа за децата. Когато се работи дългосрочно отношенията между партньорите се смекчават и се стига до споделено професионално разбиране за проблемите и споделени съвместни действия. Големият урок от и за децата е: Промяната  е трудна. Дори и да се положат много усилия, може да не се постигне видима промяна. Но малките моменти на успех и малките стъпки са тези, които радват и променят децата, носят удовлетвореността на професионалистите, а от там и ефикасност на грижата.   Споделени „Истории на живота” Когато попълва пъзелите от своята история на живота, Пепи споделя мечтата си – да види своя брат близнак, с който са разделени от дълги години и живеят в различни институции и градове. Проследяването на пътя на другото дете през институциите  и организирането на среща между тях изглежда почти невъзможно и отнема дълго време. Днес, Пепи определя този ден като най-щастливия в живота си. Живо и с много емоция трите екипа – на ИСДП, на ЦОП и на Дома споделиха опита си в работата с децата и трудния път към добрите практики в груповата работа:  ежеседмичните срещи на групите, участие на децата в живота на дома и вземането на решения, малките групови проекти, провеждане на ритуали по време на хранене. Социалните работници и психолозите от ЦОП представиха новата услуга „Интензивна социално – педагогическа подкрепа” за деца с висока степен  на риск, чрез която успяват да постигнат структурирана и терапевтична среда за децата.   В рамките й са отворени различни групови програми - „По – добре да поговорим” за деца с агресивно поведение, Програма за социална анимация, насочена към общуване и социално представяне, различни ателиета - Училищна подкрепа, Готварство. Като особено успешни, и децата и специалистите, определиха сесиите на арт-ателието, което се води от художника Цветомир Асенов. Пространство, в което децата изразяват вътрешните си преживявания по различен начин и чрез творчеството придобиват  увереност в своите възможности. Промяна и значимо събитие в техния живот е  организираната през юли 2015 г. благотворителна изложба „Деца рисуват картини на известни художници” в галерията на СБХ. Със събраните средства от продадените картини е направено дарение от децата в „Асен Златаров” за деца от Център от резидентен тип за серопозитивни деца в Кения, който се управлява от партньори на ИСДП. 
Зона ЗаКрила отвори врати в Монтана
Зона ЗаКрила отвори врати в Монтана Първият Детски център за застъпничество и подкрепа Зона ЗаКрила отвори врати в Монтана. Центърът ще предоставя цялостна подкрепа на деца, пострадали от насилие или свидетели на престъпление и техните семейства - от медицински преглед, през психологическа подкрепа, до представителство при участие на децата в съдебни и административни процедури. Институт по социални дейности и практики, в партньорство с Уницеф и Асоциация Анимус, разработва и ще прилага модела интегрирани услуги, опирайки се на дългогодишната си практика за въвеждане в страната на дружелюбно към децата правосъдие, интегриран подход към нуждите на децата, жертви на престъпления и на насилие. Целта на бъдещата работа на Зоната е да осигури непрекъсната подкрепа на децата и техните семейства по време на целия процес на работа по случая.  Снимка: Монт-прес  
Покана за сензитивиращ семинар
Покана за сензитивиращ семинар Сдружение „Институт по социални дейности и практики” организира сензитивиращ семинар за професионалисти, работещи с младежи,  изтърпели наказание лишаване от свобода, включително и младежи от ромския етнос.Събитието ще се проведе на 17-18.09.2015 г. (четвъртък-петък) от 13:00 часа, в залата на хотел „Жасмин” (гр. София, кв. Симеоново, бул. "Симеоновско шосе" 252).Основната му цел е да се обсъди нуждата от нови услуги и работеща партньорска мрежа за ефективна последваща  подкрепа за младежите, изтърпели наказание лишаване от свобода, в това число младежите от ромския етнос. Семинарът има задачата да проучи потребностите от подкрепа и обучение на институциите, които работят с тази целева група младежи от София, Шумен и Видин, както и на служителите от затворите, в които има такива младежи.Събитието е пилотно от проект „Интегрирана услуга за последваща подкрепа на младежи, изтърпели наказание лишаване от свобода”, осъществяван в партньорство с  фондация С.Е.Г.А. по Програма BG 15 „Корекционни услуги, включително без прилагане на мерки за задържане“, Малка грантова схема, финансирана от Норвежки финансов механизъм 2009-2014.Проектът ще се реализира в продължение на 11 месеца в София, Видин и Шумен. Насочен е към две основни целеви групи - инспекторите пробация затвор и лишените от свобода и наскоро освободени от затворите и от Поправителния дом в Бойчиновци младежи на възраст от 14 до 29 години, отчитайки техните етнокултурни характеристики. Проектът ще развие и реализира модел за последваща интегрирана подкрепа на младежите, който да повиши възможностите за тяхната успешна ресоциализация след освобождаване.