Събития

 Най-добрите практики за защита на децата-жертви на престъпления
Най-добрите практики за защита на децата-жертви на престъпления На 20 февруари 2017 г. от 14.00 ч. в конферентна зала VENUS Институт по социални дейности и практики ще проведе Обществен съвет за подкрепа на тема: „По-добро взаимодействие – интегриран подход за защита на правата и за подкрепа на жертви на престъпления”, с участието на независимия международен експерт и изследовател - Дайя Уинке от Германия.   На срещата ИСДП ще представи резултати от текущо изследване, проведено в 28 областни градове по прилагането на изискванията на адаптираното към потребностите на децата правосъдие, както и от прилагането на Координационния механизъм за териториално взаимодействие в случаите на престъпления над деца в България. Съветът за подкрепа и пресконференцията, която го предшества, се реализират в рамките на проект „Правосъдие, приятел на детето – обучение на професионалисти за по-добро взаимодействие” („Justice befriends the child – training of practitioners for better cooperation”), финансиран по програма „Права, равенство и гражданство” на Европейския съюз (договор JUST/2014/JACC/AG/VICT/7465) Покани са представители на всички институции, партньори на проекта – ДАЗД, Министерство на правосъдието, Министерство на вътрешните работи, Министерство на здравеопазването, Върховна касационна прокуратура и Агенция за социално подпомагане към Министерство на труда и социалната политика, както и НПО-та.
Среща между институциите за Зона заКрила - Монтана
Среща между институциите за Зона заКрила - Монтана На 9.02.2017г. от 10.30 ч. в заседателна зала на Общински младежки дом – Монтана ще се проведе работна среща, посветена на постиженията на един от първите модели в страната на интегрирана услуга за деца - жертви на насилие и техните семейства - „Детски център за застъпничество и подкрепа Зона заКрила” в област Монтана. На срещата са поканени всички партньори - УНИЦЕФ – България, Община Монтана, представители на Отделите за закрила на детето, МВР, съд и прокуратура, представители на образователни институции и лечебни заведения. Зона заКрила – Монтана  е открита през октомври 2015 г., като първи от общо три центъра за страната, предлагащ интегрирана услуга за деца – жертви на насилие и техните семейства. Услугата се управлява от Институт по социални дейности и практики, в резултат от дългогодишния им опит в работата с деца и провеждане на европейски стандарти за щадящо правосъдие. Миналата седмица Зона заКрила – Шумен навърши една година от своето създаване. Основните цели на Центъра са да предоставя услуги за деца, участници в правни процедури, преживели насилие или свидетели на насилие и престъпление, с което да се повиши благополучието им,  да се гарантират услуги за подкрепа и рехабилитация на пострадалите деца, както и да се въведат адаптирани към детето правни процедури. На срещата на 9.02. изпълнителят директор на ИСДП, Даринка Янкова, заедно с Илина Гечовска – ръководител на Зона заКрила – Монтана ще представят резултати и добри практики в работата между институциите в Центъра, а програмният директор „Закрила на детето” – УНИЦЕФ, Милена Харизанова, ще запознае аудиторията със заключенията от оценката на модела интегрирана услуга, извършена от международния експерт, д-р Анжелик Джени. Събитието ще завърши с дискусия, водена от проф. Нели Петрова - Димитрова - председател на УС на ИСДП, с участието на възрастни и деца.   
Една година Зона заКрила - Шумен
Една година Зона заКрила - Шумен На 31.01. 2017 г. в залата на Музеен комплекс „Панчо Владигеров”– Шумен се отбеляза една година от създаването на „Детски център за застъпничество и подкрепа Зона заКрила”. Центърът предлага един от първите модели на интегрирана услуга за подкрепа на деца-жертви на насилие и техните семейства. Целта е да се повиши благополучието им,  да се гарантират услуги за подкрепа и рехабилитация на пострадалите деца, както и да се въведат адаптирани към детето правни процедури. Първият център у нас е открит в Монтана през октомври 2015г. Работната среща бе водена от Милена Харизанова и Мая Грозданова от Уницеф – България, д-р Маркова от Община Шумен, проф. Нели Петрова – Председател на УС на Институт по социални дейности и практики, заедно с Изпълнителния директор, Даринка Янкова и директора на Центъра – Златка Йорданова. Участниците споделиха опита си и набелязаха бъдещите си планове за подобряване и устойчивост на модела. Партньори по проекта са УНИЦЕФ-България, Община Шумен, Отделите за закрила на детето, МВР, съд и прокуратура, както и представители на образователни институции и лечебни заведения. Зона заКрила се намира в Комплекса за социални услуги за деца и семейства-Шумен. Повече информация може да прочетете тук: http://www.sapibg.org/bg/project/detski-centr-za-zastpnichestvo-i-podkrepa-zona-zakrila
Отворено писмо за статута на децата в конфликт
Отворено писмо за статута на децата в конфликт Институт по социални дейности и практики изпрати отворено писмо до Министерството на труда и социалната политика относно участие в реформата в системата за детско правосъдие и включване на децата в конфликт със закона в Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.   "Ние бихме искали да изразим своето възмущение, несъгласие и протест срещу последователно изразяваната през последните години позиция от страна на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) по отношение на децата, с прояви в конфликт със закона, както тези над 14 г., така и децата под минималната възраст за наказателна отговорност за неприемането им като деца в риск." ИСДП възразява срещу изключването на децата, с прояви в конфликт със закона, като бенефициенти на програми и проекти, финансирани през оперативната програма „Развитие на човешките ресурси” и настоява за тяхното включване. Според позицията на Института представеният единствен аргумент, че тези деца не могат да бъдат такава група, тъй като социално-педагогическите интернати (СПИ) и възпитателното училище и интернат (ВУИ) са образователни институции, е следствие от недобра информираност. Посочената група деца далеч не се изчерпва с настанените в тези институции малко над 200 деца. По данни на НСИ, децата „минали през“ ДПС, с наложени възпитателни мерки и наказания са 9596 само за 2016 г. Писмото завършва с оптимистичното пожелание за бъдещо правителство, което ще постави грижата и гарантирането на правата и интересите на всеки човек, особено на всяко дете, над конюнктурните интереси на отделните институции. Цялото писмо  може да прочетете в прикачения файл:
"Правосъдието - приятел на детето" Завършиха обученията по проект „Интегриран подход за справедливо правосъдие”. Всяко едно бе предшествано от пресконференция с представители на местни институции – общинa, областнa администрация, окръжна прокуратура, окръжен съд, областна дирекция на МВР. Практика е пострадалите деца да се разпитват многократно и детето да преживява стрес с всеки следващ разпит. Промените, които Директива 2012/29/ЕС изисква за първи път, е законодателството да бъде ориентирано около нуждите на жертвата, не само към наказание на извършителя. Основният смисъл на реформата е да се премахне „разпокъсаната” до сега практика на институциите и законът да осигури подкрепа на жертвата във всеки един момент, съответно разпитите да се сведат до минимум и да се водят от подготвен специалист в щадящо за жертвата помещение – „синя стая”. До момента в България има 15 такива, а тенденцията е броят им да расте. Специалисти в социалната сфера споделиха опита си при използването на „синята стая”, а на последната пресконференция в София бе обявена статистика от СДВР за децата, преминали през нея, както и от Върховната касационна прокуратура за броя на пострадалите от престъпления - за първите 9 месеца на 2016 г. в София пострадалите малолетни са 1167, а  непълнолетните - 1916.  1149 са професионалистите, преминали през двудневните обучения в общо 28-те области в страната – съдии, прокурори, полицейски служители, социални работници и психолози от системата за закрила и от системата на социалните услуги; лекари – педиатри, общопрактикуващи, съдебни лекари; вещи лица. В проведените обучения след пресконференциите бяха представени добри практики, натрупани в страната в рамките на предходни европейски и национални инициативи и по този начин се подкрепи прилагането на изискванията на чл.22, 25 и 26 на Директивата. 65 представители и експерти на министерствата – МП, МВР, МТСП, МЗ, ДАЗД, АСП, НИП се включиха в пресконференциите. Обученията доведоха до повишаване на капацитета на професионалната общност да идентифицира и подкрепя жертвите, както и да осъществи по-ефективно взаимодействие и координация при гарантиране на правата и достъпа до услуги и подкрепа на жертвите на престъпления. В резултат на което се стимулира изграждането на ефективна мултидисциплинарна и междуинституционална мрежа за координация и взаимодействие (коопериране) на местно, регионално и национално ниво. Към пострадалите от престъпления следва да се прилага нов модел на работа и подкрепа от страна на правосъдието. Проектът се изпълнява по договор JUST/2014/JACC/AG/VICT/7465 и се реализира с финансовата подкрепа на програма "Права, равенство и гражданство" на Европейския съюз.
Промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане
Промени в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане На 5 януари 2017 г. се проведе среща, организирана от Министерството на труда и социалната политика и Агенцията за социално подпомагане по повод реакциите на общини, доставчици на услуги и организации като Коалиция „Детство 2025“ и Национална мрежа за децата след промените в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, приети през месец ноември 2016 г. и последвалите ги указания на Агенцията за социално подпомагане. През декември 2016 г. Национална мрежа за децата изрази позиция относно промените в документите, Институт по социални дейности и практики също изпрати своето становище. По време на срещата се обсъдиха процесите, които стоят зад промените, свързани с въвеждането на мулти-дисциплинарната оценка, а именно въвеждането на оценка на потребностите в Закона за социално подпомагане през 2012 година, обвързването с концепцията на Закона за социалните услуги, делото “Станев срещу България” и промените в Закона за социално подпомагане в сила от януари 2016 г. От АСП информираха, че се предвиждат и нови указания какви лица могат да бъдат насочвани за оценка и план към ЦОП като се планира една оценка да важи за срок от една година. По разчети и информация, събрана от Агенцията за социално подпомагане, очакванията са средномесечният брой заявления към услугите да не бъде по-голям от 7 на месец като най-голям брой се очаква за София, където е 6.7 на месец; 3.3 за Силистра и 2.86 за Добрич. До 1 заявление на месец се очаква за областите Кърджали, Търговище и Благоевград. Присъстващите организации споделиха, че проблемът не е в оценката като подход и принципи, а по-скоро въпрос на уточняване и професионално обсъждане къде, кой и как я прави. Също така бе изразена позиция, че тази тема следва да бъде обсъдена и с представители на организации, които работят с възрастни хора, хора с увреждания и други целеви групи, които според МТСП и АСП са били поканени на срещата. По отношение на профилирането на Центровете за настаняване от семеен тип бе изтъкнато, че тези промени идват в резултат на предложения и дискусии от самите доставчици като разбирането на Агенцията за социално подпомагане е, че това не е акт, а процес, който включва създаване на среда, картографиране на центровете, решения на общините дали искат промяна и каква да е тя, а реално местене на деца и младежи ще става само, ако е целесъобразно за тях и когато са готови. От друга страна беше цитирана статистика за свободни места в ЦНСТ (общо 596 незаети места в 276 центъра), което се усети като водеща причина за промените, касаещи ЦНСТ. Според представителите на Агенцията, указанията не включват срок и не е използвана думата „преместване“. Те са препоръчителни, нямат задължителен характер и деца и младежи няма да се местят само на база формален критерий възраст, а след анализ на потребностите и актуализиране на картата на услугите, което се планира да бъде направено заедно с неправителствените организации. Представителите на гражданския сектор, работещ с деца, споделиха, че тълкуването по места е различно и техните притеснения са, че местенето на деца и младежи би обслужило единствено интересите на системата, но не и интересите на децата и младежите с увреждания, някои от които вече са местени по няколко пъти, и може да доведе до трагичен край в някои от случаите. От Уницеф – България също изразиха позиция, че едно такова местене би противоречало на Насоките на ООН за алтернативна грижа и би довело до нарушаване правата на конкретните деца. Беше предложено да бъде обсъдено отново профилирането на ЦНСТ по възраст и степен на увреждане на потребителите, тъй като то създава предпоставки за прилагане на формален подход, а не на подход, ориентиран към нуждите на потребителите. Бяха повдигнати и притеснения, свързани с липсата на професионално обсъждане, планиране и подготовка за промените, както и необходимостта от разграничаване на методическо указание, методология и стъпването на професионална експертиза, компетенции и факти и данни при взимането на решения за промени в политики и практики. Представителите на Националното сдружение на общините в Р България също споделиха, че нямат притеснения, свързани с мулти-дисциплинарната оценка и подход по принцип, а начинът, по който тя се предвижда да бъде приложена на практика и прехвърлянето на отговорността на държавата към местните власти и доставчиците. Те също настояха за отмяна промените в Правилника и удължаване на срока за преструктуриране на ЦНСТ на април 2018 г., както и въвеждане на критерии за делегиране на услугите и ръководства/методики за новите услуги, които се предвиждат да бъдат създадени и развити в страната като част от Актуализирания план за деинституционализация на услугите за деца за периода 2016 – 2020 г. От институцията на Омбудсмана на Р България споделиха, че г-жа Манолова ще изпрати официално становище, но експертите ще подкрепят препоръката на гражданските организации и общините за отмяна промените в Правилника и създаване на работна група за тяхното изменение. Според експертите на МТСП промените няма как да бъдат отменени без оценка на въздействието в съответствие с изискванията на промените в Закона за нормативните актове от ноември 2016 г. и в най-добрия вариант времевия хоризонт за едни нови предложения е не по-малко от 3-4 месеца. След изслушване на различните притеснения, становища и предложения, зам.министър Сачева информира присъстващите, че: Указанията на АСП за прилагане на промените ще бъдат прецизирани като това ще стане в консултация с представителите на местните власти и организациите, работещи с деца и други целеви групи. Бе потвърдено, че в тях ще бъде посочено, че вече настанените деца и младежи в ЦНСТ за деца и младежи с увреждания няма да бъдат местени при преструктуритането им в ЦНСТ за деца с увреждания и ЦНСТ за младежи с увреждания, както и че е неправилна практиката на определени ДСП да насочват направления за оценка на възрастни към профилирани услуги за деца и семейства. Ще бъде създадена постоянна работна група към МТСП, към която могат да бъдат създадени различни подгрупи и ще има задачата както да подготви промяната на проблемните текстове в ЗСП и ППЗСП, така и да дискутира професионално и експертно смисъла и мястото на мулти-дисциплинарната оценка при различните целеви групи, воденето на случай и социалната работа, стандартите на работа при различните услуги и др. важни теми, свързани с управлението на социалните услуги за деца и възрастни; От страна на АСП и МТСП ще бъдат определени лица за контакт, които ще отговарят за координацията и комуникацията с различните заинтересовани страни, и с които те ще могат да се свързват в случай на неясноти или нужда от информация в контекста на създалото се объркване при прилагането на променения норматив. Източник: http://nmd.bg/nmd_buletin/subscribe/  
Предложение относно приложението на Закона за социалното подпомагане и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане
Предложение относно приложението на Закона за социалното подпомагане и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане СТАНОВИЩЕ НА ИНСТИТУТ ПО СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ И ПРАКТИКИ  Относно: Предложение на доставчици на социални услуги на територията на Столична община относно приложението на Закона за социалното подпомагане и Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане   Като подкрепя въвеждането на мултидисциплинарен и между институционален подход, както и на работа по случай в социалната работа с всички нуждаещи се от социална подкрепа, екипът на ИСДП смята, че: 1.Методологията и методиката на индивидуализираната оценка, според нас зависи от теоретичната концепция за помагането и е в компетенциите на доставчика на социални услуги. 1.1.Въвеждането на задължителна рамка/въпросник би трябвало да се основава на подход, базиран на доказателства за надеждността на  този инструмент и след сериозно професионално обсъждане. Следваща стъпка би трябвало да е  подготовка на специалистите, които ще я изготвят.  1.2. Съдържанието на проучването за изготвяне на оценка зависи основно от заявката на клиента, директна или заявена чрез близък, или чрез институция. Задължителното въвеждане на зони за проучване и оценка на практика елиминира възможностите за индивидуален подход.  1.3. Предлагаме, рамката за оценка и методиката за нейното изготвяне да бъдат обсъдени професионално с участие на национални експерти[1], на академична общност и пр. Предлагаме задължителните изисквания да се отнасят към структурата на заключението/ оценката, а не към начините на нейното изготвяне. 2. Механизмът за изготвяне на тази оценка крие висок риск от дискредитиране на нейния смисъл и предназначение. Ако нейното предназначение е да осигури планирани на координирани интервенции за оказване на цялостна подкрепа, то съставът на мултидисциплинарните екипи следва да бъде съответен.  2.1. Въвеждането на работа по случай и планиране на цялостна подкрепа изисква междуинситтуционален подход. Ние предлагаме този екип да има за водещ случая специалист от ДСП, да  включва специалисти по социално подпомагане, трудова заетост, образование от съответните държавни и общински структури и представител на социалните услуги, когато има специална необходимост, произтичаща от заявката.  2.2. Сформирането на мултидисциплинарен екип е в компетенциите на ДСП и е извършването му страна на ръководител на социална услуга, например за деца е нарушаване на правата на хората. 2.3. Включването на допълнителни участници в оценката би трябвало да се финансира самостоятелно , така че да се намали риска от злоупотреба със специалистите.  2.4.При изготвянето на оценката и плана, включително и при извършването на прегледите им би трябвало активна страна да е човекът/близките му, с когото/с които мултидисциплинарният екип да обсъжда и договаря. В случаите на несъгласие с оценката на мултидисциплинарния екип още повече са необходими ясни правила, механизъм на действие. При въведените изисквания и указания,   не се включва такова взаимодействие, което създава риск за нарушаване на правата на човека. С промените в ППЗСП относно оценката и плана за подкрепа се създадоха условия за влошаване на качеството на сега действащите услуги за деца и родители, които са принудени да поемат допълнително функции, налагащи доразвиване в крачка на компетентности за възрастни хора с увреждания,както и познаване на наличните ресурси в общността за адекватната им подкрепа.   [1] Смятаме, че МТСП следва категорично да разграничи административната от експертно методическата работа и да я поверява компетентност чрез ясни процедури.   
Укрепване на силните страни на детето за превенция на насилието
Укрепване на силните страни на детето за превенция на насилието ИСДП е водеща организация на проект  “Укрепване на силните страни на детето за превенция на насилието”, който ще се реализира в партньорство с Association for Child and Family Empowerment "Ave Copiii" (Молдова), Social Services Agency (Латвия), First Children's Embassy in the World – Megjashi, (Македония), Federatia Organizatiilor Neguvernamentale pentru Copil, (Румъния), Network of Organizations for Children of Serbia – MODS, (Сърбия),  The Association for a better world, (Словения) и BKTF Coalition (Албания). Проектът се реализира с финансирането на Фондация Оук за периода 2016 - 2021 г. Основни цели на проекта изграждане на транснационални и местни мрежи за въвеждане на системен подход за  превенция на насилието и защита на децата от всички форми на насилие, включително и сексуално посегателство. В мрежите участват не само професионалисти от системите за закрила, но и от универсалните услуги - образование и здравеопазване, както деца и родители от страните. Създаването на функциониращи мрежи ще доведе до устойчива промяна на нагласите и дългосрочна ангажираност на всички участници. Изграждане на капацитет на професионалистите за обучение, супервизия и практическо приложение на модела за превенция на насилието. Асистиране на юноши за идентифициране на компетентностите им и ресурси  срещу насилие и неуспехи. Очаквани резултати Един от най-важните приноси на проекта е да се разработи и прилага общо споделена концептуална рамка за превенция на явлението насилие над деца, основана на техните силни страни и опори, на общо разбиране и прилагане на 6-те принципа на ОАК между партньорите. Многообразието от материли ще повиши познанията на обучителите, широката мрежа от различни професионалисти, родителите и младите хора. Подготвените специалисти ще могат да предложат качествено нови отношения с децата и практики, които ще доведат до качествена промяна при предоставянето на услугите - социални, здравни и образователни. Детско участие в процеса по превенция на всички видове насилие благодарение на включването им в проекта. В резултат на идеите на децата ще се доразвие разбирането за подхода резилианс сред професионалистите. Проектът ще окаже въздействие и върху родителите – преки и непреки участници за промяна на нагласите и отношенията към децата и юношите, основани на разбиране и диалог. Информирана широката общественост за достатъчно добро родителстване, добро третиране на децата в семейството и училището, за задачите на юношеската възраст, за последиците от явлението насилие посредством национални кампании. Променени политики на национално и местно ниво от реализирането на проекта – здравеопазване, образование, семейна политика благодарение на конкретни препоръки за промени в законодателство.