Уроци от и за деинституционализацията

Уроци от и за деинституционализацията

 

Институт по социални дейности и практики затвори вратите на Дом за деца «Асен Златаров» в София. 

 

Като финално събитие на 16 септември  Институтът организира кръгла маса, под надслов „Уроци от и за деинституционализацията” и представи анализ на двугодишния си модел на социална практика в Дома. На събитието присъстваха председателят на Държавната агенция за закрила на детето г- жа Ева Жечева, партньори от държавните институции и неправителствения сектор. 

Фокус на срещата беше осмисления опит, практики и равносметка на процеса  на закриване на една институция.

Водещи акценти, които бяха поставени на дискусия:

Нуждите на децата в алтернативна грижа

Децата в алтернативна грижа са от семейства във висока степен на уязвимост, неглижирани, преживяват  психично страдание. Те са дългосрочно институционализирани, което се характеризира с раздяла със семейството, отглеждане в институция с правила и режим и прилагане на модела „някой друг да се грижи за теб”.

При преобладаващата част от тях не  се отчита стабилност на грижата, а по-скоро промяна, която има три  възможни сценария: най- благоприятният – „семейство – институция”; „семейство – институция и отново институция”; „институция, друга институция и дом Асен Златаров”.  При по- голяма част от децата последиците се проявяват като множество трудности  и проблеми, които стават най- видими в пубертета.  

Финансови и човешки ресурси в услугите

Наличието на ресурси, човешки и финансови, е предпоставка за успеха при реализирането на многообразието от дейности.

Практиката в Дом „Асен Златаров” очертава категорично необходимостта да се работи за издигане на професията социален възпитател, различна от тези на възпитателя в училище и социалния работник. Това поставя и изискването за  нови форми на обучение, насочени към доброто отношение към децата, придружаването им във всички дейности в резидентните услуги и структуриране на повече идеи, които обясняват какво стои зад поведението на децата и какво ни казват децата с тези поведения.

Добрата грижа за децата предполага висок професионализъм, привличане на професионалисти с много добра подготовка и квалификация – проблем, валиден за всички резидентни услуги у нас. Една от проявите на този проблем е голямототекучество. Причините са различни, но най- често се свеждат до стрес и професионална безпомощност, съчетани с ниско заплащане.

Финансово обезпечаване на качеството на услугата: близо 60% от средствата са разпределяни за заплати и осигуровки на служителите, при обичайното ниско средно заплащане в сектора. 36% от средствата са покривали общата издръжка на услугата. От тях, през двете години на управление, най-високи са дяловете на разходите за храна, за издръжка на сградата и за външни услуги. Сравнително нисък остава делът за издръжка на децата. Това отново показва по недвусмислен начин необходимостта от увеличаване на държавния единен стандарт, за да се гарантира добра грижа за децата.

 

Инструменти и мерки за междуинституционално взаимодействие

Обикновено, междуинституционалното взаимодействие има различна интензивност и зависи от редица обективни фактори. В практиката при „Асен Златаров” гледната точка на партньорите варира от приемане на модела до пълно отхвърляне, дори упрекване. Изисква се дълго съвместно работене, за да се стигне до споделено разбиране и съвместни решения.

 

Кои са уроците от опита в „Асен Златаров”?

Здравите деца в резидентните услуги не са „лесни деца” и в противоречие с широко разпространеното вярване, те са уязвими и се нуждаят от специални грижи. Това са  деца с комплексни нужди, множество проблеми, някои от тях са във висока степен на риск и формата на грижа и придружаването в  резидентната услуга не са достатъчни.

Работата с децата в алтернативна грижа предполага нови идеи, нови форми на интегрирани услуги като интензивна социална- падагогическа подкрепа, психо- социална подкрепа и др.

Работата с децата поставя изискването за експертиза на екипа, т. е. да знае всеки специалист какво прави, за друга подготвеност и компетентност, за въвеждане на нова професионална фигура на социален възпитател в резидентните услуги.

От ключово значение е и въвличането на много актьори, включване на представители на различни институции, като ОЗД, Училище, МВР, МКБППМН, Община, социални услуги, доброволци. Изисква се много съвместна и продължителна междуинституционална работа за децата. Когато се работи дългосрочно отношенията между партньорите се смекчават и се стига до споделено професионално разбиране за проблемите и споделени съвместни действия.

Големият урок от и за децата е: Промяната  е трудна. Дори и да се положат много усилия, може да не се постигне видима промяна. Но малките моменти на успех и малките стъпки са тези, които радват и променят децата, носят удовлетвореността на професионалистите, а от там и ефикасност на грижата.

 

Споделени „Истории на живота”

Когато попълва пъзелите от своята история на живота, Пепи споделя мечтата си – да види своя брат близнак, с който са разделени от дълги години и живеят в различни институции и градове. Проследяването на пътя на другото дете през институциите  и организирането на среща между тях изглежда почти невъзможно и отнема дълго време. Днес, Пепи определя този ден като най-щастливия в живота си.

Живо и с много емоция трите екипа – на ИСДП, на ЦОП и на Дома споделиха опита си в работата с децата и трудния път към добрите практики в груповата работа:  ежеседмичните срещи на групите, участие на децата в живота на дома и вземането на решения, малките групови проекти, провеждане на ритуали по време на хранене.

Социалните работници и психолозите от ЦОП представиха новата услуга „Интензивна социално – педагогическа подкрепа” за деца с висока степен  на риск, чрез която успяват да постигнат структурирана и терапевтична среда за децата.  

В рамките й са отворени различни групови програми - „По – добре да поговорим” за деца с агресивно поведение, Програма за социална анимация, насочена към общуване и социално представяне, различни ателиета - Училищна подкрепа, Готварство. Като особено успешни, и децата и специалистите, определиха сесиите на арт-ателието, което се води от художника Цветомир Асенов. Пространство, в което децата изразяват вътрешните си преживявания по различен начин и чрез творчеството придобиват  увереност в своите възможности.

Промяна и значимо събитие в техния живот е  организираната през юли 2015 г. благотворителна изложба „Деца рисуват картини на известни художници” в галерията на СБХ. Със събраните средства от продадените картини е направено дарение от децата в „Асен Златаров” за деца от Център от резидентен тип за серопозитивни деца в Кения, който се управлява от партньори на ИСДП. 

Галерия