След 8-годишна раздяла братя близнаци се срещнаха по инициатива от екипа на ЦОП на ИСДП

След 8-годишна раздяла братя близнаци се срещнаха по инициатива от екипа на ЦОП на ИСДП

 

Историята на Пепи е драматична, както на повечето деца, на които животът е белязан от раздяла със семейството. Пепи е на 15 години. От 4 години живее в дом за деца. Той е от многодетно семейство; има 11 братя и сестри, за които не знае къде са. Когато започнах работа с него, нямах представа, че има брат близнак.  Пепи бе насочен  към ЦОП в края на месец февруари за подкрепа предвид на предстоящото му настаняване в ЦНСТ и работа чрез техниката „Историята на живота”.

 

Когато в една от срещите ни Пепи ми сподели, че има мечта да намери брата си, останах изненадана, бях озадачена как и кой е взел решението за раздялата им? Същевременно имах увереността, че ще успея да ги срещна отново. Оказа се, че преди 8 години родителите им решават да се разделят. Пепи остава да живее с майка си, а Митко- с баща си и така до вчерашната им среща…    

Около 4 месеца бяха необходими да открием със съдействието на ОЗД адреса на Митко. Оказа се, че е настанен в ЦНСТ за деца с увреждания в страната. След кратко лобиране бе организирана срещата между двамата братя…. Нямаше специалист, който да не съдейства и да не вижда смисъл за детето от тази среща. Просто се питам защо сега и защо толкова изгубено време…

Срещата беше повече от трогателна. Двамата дори едва се познаха т.к. са двуяйчни близнаци, а времето и промяната им си казват своето.

Момчетата бяха оставени насаме; знаехме, че имат дълго за какво да си разказват. Пепи намира брат си променен и различен вследствие и на специалните му нужди. Това, което се е зарекъл, е да го посещава поне един път месечно с помощта на доброволеца си. Да подкрепя и подпомага брат си, така както той се е почувствал подкрепен от екипа ни.  

Определя вчерашния ден като „Един много емоционален ден”. Благодарен е за подкрепата и се надява оттук насетне връзката им  да не се прекъсва. Уверих Пепи, че понякога няма да е лесно. Със сигурност ще има болезнени теми и моменти, но и много щастливи и пълноценни мигове заедно.

Не трябва да забравяме обаче, че всеки има своя уникална и неповторима история, за която не винаги си даваме сметка, както и за това колко значима е тя за всеки човек.

Чрез техниката „История на живота” децата развиват чувството си за идентичност, за сигурност. Също така повишават самооценката си, чрез запознаване и приемане на миналото си.     

Работата по история на живота е едно безкрайно пътуване, защото историите продължават……

 

Благодаря ти Пепи, че ме допусна и ми се довери да бъда малка част от твоята история!