ПЪРВО АТЕЛИЕ ЗА ДЕЦА, НАСТАНЕНИ В ПРИЕМНИ СЕМEЙСТВА ПО МЕТОДА „МОЯТА РАНИЧКА” В КОМПЛЕКСА ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ – ШУМЕН

ПЪРВО АТЕЛИЕ ЗА ДЕЦА, НАСТАНЕНИ В ПРИЕМНИ СЕМEЙСТВА ПО МЕТОДА „МОЯТА РАНИЧКА” В КОМПЛЕКСА ЗА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ – ШУМЕН

 

Първото ателие за деца настанени в приемни семейства „Моята раничка” се проведе в Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Шумен на 12 февруари. Участваха четири деца. Три от децата са ученици в първи клас, едно дете е в предучилищна група в детска градина. 

 

Паралелно с ателието на децата се проведе и срещата с приемните родители. Всеки от приемните родители имаше възможност да сподели как е преминало настаняването на детето, за което се грижат, как са разговаряли с него на тази тема и кои са въпросите, които остават пред тях като приемни родители?

При всеки един от приемните родители темата за настаняването на детето е отворена. С подкрепата на социалните работници, всеки от приемните родители се е опитал да даде откровен и достъпен отговор за причините довели до настаняване в техния дом за да може детето да се чувства, прието, спокойно и обичано.

„Моята раничка” е метод, разработен от психотерапевтите от Холандия Беп ван Слотен и Ринске Мансенс, като помощен инструмент за социални работници, настойници и приемни родители при общуването им на трудни теми с деца в приемна грижа, сред които е настаняването в приемно семейство и причината това да се случва. 

„Моята раничка” се отнася до процеса на извеждане на децата от дома им и настаняването им в приемно семейство. 

Методът е разработен за деца, които живеят в приемна грижа. 

Не се фокусира върху престоя в семейството, а върху въпросите защо се налага децата да не живеят със своите родители. 

Методът също помага на социалните работници и на приемните родители да разберат как децата преживяват случилото се и развиват умения да ги изслушват и подкрепят.