Приоритизиране на достъпа до правосъдие за всички деца в Европа и отвъд нея: включване на специфичните детски права и нужди в правосъдните реформи на всички нива!

Приоритизиране на достъпа до правосъдие за всички деца в Европа и отвъд нея: включване на специфичните детски права и нужди в правосъдните реформи на всички нива!

 

На 3 юни 2015 г. в Брюксел се проведе конференция посветена на правосъдието за деца, която бе съорганизирана от Уницеф и Агенцията на ЕС за основни права в партньорство с Интергрупата на тема права на децата в Европейския парламент.

 

Достъпът до правосъдие е само по себе си основно човешко право. В същото време, то е улесняващо право, което овластява децата да реализират правата си, утвърдени с Конвенцията за правата на детето. Достъпът до правосъдие е също така в основата на доброто управление, устойчивото и приобщаващо развитие и върховенството на закона.

В един от своите Общи коментари, Комитетът по правата на детето съществено допринася за поясняването на това как особеното положение на децата прави прилагането на закона – т.е. гарантирането, че добрите закони, съществуващи на хартия, се привеждат в изпълнение и на практика – още по-важно за достъпа на децата до правосъдие: „За да имат смисъл правата трябва да съществуват ефективни правни средства за защита, които да отстраняват нарушенията.” Това изискване е изрично заложено в Конвенцията. Особеният и зависим статут на децата им създава реални трудности при използването на правните средства за защита за отстраняване на нарушения на техните права. Така че, държавите трябва да обърнат специално внимание, за да гарантират, че децата и техните представители разполагат с ефективни, съобразени с децата процедури. Те трябва да включват: информиране на децата за правото им да бъдат чути по достъпен за тях начин,предоставянето на лесна за възприемане от детето информация, консултации, застъпничество, включително подкрепа за самостоятелна защита, както и достъп до независими процедури за подаване на жалби и до съдилищата с необходимата правна и друга помощ. Когато се установи, че дадени права са нарушени, трябва да има подходящо обезщетение, включително компенсации, а когато е необходимо – мерки за подпомагане на физическото и психическото възстановяване, рехабилитация и реинтеграция.

По време на събитието бе представен доклада на Уницеф „Справедлив достъп до правосъдие на децата от Централна и Източна Европа и Централна Азия“, който е фокусиран върху Албания, Грузия, Киргизстан и Черна гора. Анализът показва, че в региона има нарушения на правата на децата, които остават нерегистрирани или не биват повдигани изобщо в съда. Някои от тях са:

  • Отнемането на възможността на децата с увреждания да ходят на училище или разделянето им от родителите,
  • Отказ на здравни услуги, лични документи или социални помощи за деца от ромски произход или бедни семейства в отдалечени населени места, както и
  • Незачитане на най-добрия интерес на децата по време на бракоразводни дела.

Отчита се, че всички деца се сблъскват с пречки при търсенето на правосъдие, но децата с увреждания, децата от етнически малцинства, бедни семейства и момичетата като цяло са изправени пред повече предизвикателства в сравнение с останалите деца. Пълният текст на доклада може да бъде разгледан на английски език на http://uni.cf/1FkhxFn

Друг акцент от форума бе представянето на доклад на Агенцията на ЕС за основни права (FRA) „Правосъдие, съобразено с интересите на детето — перспективи и опит на професионалистите”, който е изготвен на основата на интервюта с професионалисти, които са ежедневно в контакт с деца — жертви или свидетели, в съдебни производства в 10 държави членки на ЕС: България, Хърватия, Естония, Финландия, Франция, Германия, Полша, Румъния, Испания и Обединеното кралство.

Проучването на FRA разкрива, че практиките за участие на децата са много различни не само между отделните държави членки, но и вътре в тях, и че тези практики невинаги са съобразени с интересите на детето. От това се вижда необходимостта от ясни и последователни стандарти и насоки, които да се наблюдават систематично, както и специализация на професионалистите, работещи с деца.

 

Основните изводи от доклада са:

  • През последните години зачитането и изпълнението на правото на изслушване на детето е подобрено, по-специално в наказателното производство. В гражданското производство децата невинаги се изслушват. Необходими са по-големи усилия, за да се гарантира, че децата се изслушват в безопасни помещения, съобразени с интересите на детето, при използване на техники, подходящи за възрастта и зрелостта на детето. Децата следва да се изслушват колкото е възможно по-малко пъти с участието на малък брой добре обучени професионалисти;
  • Националното законодателство често съдържа разпоредби относно правото на информация, но на практика има значителни различия в начина, по който децата се информират, кога, от кого, за какво и как. Редовната, съобразена с интересите на детето информация и съответните материали относно правата на детето и съдебните процедури, пригодени за възрастта на детето, по време на цялото производство, могат да увеличат доверието на децата в правосъдието;
  • Повечето държави членки са положили значителни усилия за гарантиране на правото на детето на неприкосновеност на личния живот и на защита от нараняване и повторно травматизиране, по- специално в наказателните производства. На практика обаче често мерките за осигуряване на защита не се използват достатъчно. Отделните помещения за предотвратяване на контакт с ответниците и използването на видеозаписи и видеопрепратки от обучени професионалисти в съдебните зали и полицейските управления следва да станат стандартна практика в ЕС за адекватна закрила на децата;
  • Въпреки правните разпоредби за равноправно третиране, персоналът често не е достатъчно компетентен за работа с деца в уязвимо положение, например с увреждания или произхождащи от етническо малцинство. Трябва да се осигури ефективно наблюдение на достъпа на децата до правосъдие и третирането им в наказателното производство с цел предотвратяване на всяка дискриминация. Следва да бъде улеснен достъпът до правна помощ и подкрепа за децата в уязвимо положение.

 

В доклада са посочени и някои примери на обещаващи практики като резюме на български език може да бъде свалено от http://fra.europa.eu/sites/default/files/fra-2015-child-friendly-justice-professionals-summary_bg.pdf 

Участниците във форума се обединиха около призива правителствата и техните партньори да включат специфичните детски права и нужди в правосъдните реформи на всички нива!

 

Изготвили:

Доц. Д-р Велина Тодорова, Институт за държавата и правото при БАН

Дани Колева, Национална мрежа за децата,

Проф. Нели Петрова, Председател Институт по социални дейности и практики